А и тъжните филми имат разтоварващ ефект, така че ето девет точно такива заглавия:
Това не е просто романтичен филм, това е Романтичният филм с главно Р. „Тетрадката“ е успял да разплаче почти всяка жена, която го е гледала, но и немалко зрители от мъжки пол са пуснали по някоя и друга сълза. Историята за наглед невъзможната любов между селското момче Ноа и богатата Али и особено нейният край са класически образец за сълзлив филм в най-добрия смисъл на това определение.
Нелсън (Киану Рийвс) е подреден мъж, който държи живота си под строг контрол. Всичко се променя, когато се сблъсква със Сара (Шарлийз Терон) и прекарва един месец с нея. Постепенно красивата блондинка изпълва живота на Нелсън с радост, приятни емоции и, разбира се, много любов. После се оказва, че дните на Сара са преброени и… следват доста сълзи пред екрана.
Какво по-красиво, но и разчувстващо от любов, която надживява смъртта? В ролите са Хилари Суонк и Джерард Бътлър. След смъртта на съпруга си Холи (Суонк) изпада във водовъртеж от скръб и съжаление, докато на 30-ия си рожден ден не получава шокираща изненада от покойния си мъж. Оттам нататък от пропастта, към която е тръгнала, я вади именно той, а всичките му послания завършват с едно – „Послепис – обичам те!“.
Кой е казал, че сълзливите филми трябва да са само романтични? Историята на „Сбогом, Ленин!“ е наситена с послания и емоции, които лесно могат да ви разплачат. Дори режисьорът Волфганг Бекер определя сюжета като „смях през сълзи“. Трябва да признаем, че сълзите често преобладават, докато гледаме как младият Алекс (Даниел Брюл) всячески се опитва да убеди майка си, че падането на Берлинската стена не се е случило. A краят на филма е наистина съкрушителен.
Разказът за необикновената и надарена с удивителни способности Мери е наистина разтърсващ, особено когато за попечителството над седемгодишното дете започват да се борят баба му и чичо му. Какви щети нанасят болните родителски амбиции и може ли детството да бъде пожертвано в името на гениалните научни открития? Докато „Светъл ум“ разсъждава върху тези въпроси, със сигурност ще си и поплачете.
Наглед сладникавата любовна история между лъчезарната Лу (Емилия Кларк) и парализирания заради инцидент богаташ Уил (Сам Клафлин) всъщност поставя изключително сериозния въпрос за смъртта по собствено желание. Филмът е екранизация по едноименния роман на Джоджо Мойс и още към средата ще усетите онова чувство, че в гърлото ви е заседнала буца, която трудно ще преглътнете.
Болестта и смъртта са още по-мъчителни за преглъщане, когато става въпрос за тийнейджъри, и съответно предизвикват още повече сълзи, когато подобна история се разиграва на екрана. „Вината в нашите звезди“ ни запознава именно с такъв сюжет, чийто край няма да остави нито един зрител безразличен. Допълнителен плюс са невероятните роли, които Шейлийн Удли и Ансел Елгорт правят.
Забравете за „Титаник“, това е филмът с Леонардо ди Каприо и Кейт Уинслет, на който се плаче наистина много. Предупреждаваме, че „Пътят на промените“ е невероятно тежък филм, който обаче е задължителен за всеки киноман и любител на наистина сериозното кино. Някои от сцените между Ди Каприо и Уинслет – млада американска двойка с проблемен брак и затънали в криза отношения – пък са толкова пропити с тъга, че сълзите са напълно неизбежни.
Не можем да минем без тази абсолютна класика, която е гениална екранизация по едноименния роман на Стивън Кинг. Колкото и пъти да си припомним историята на надзирателя Пол Еджкомб (в ролята е невероятният Том Ханкс) и осъдения на смърт Джон Кофи (Майкъл Кларк Дънкан), толкова пъти очите ни се насълзяват – неизбежно е. Затова съветваме и вас да си я припомните, дори и с цената на зачервени очи и подпухнали клепачи.
