"Пощальонът"
Година:2016
Училият кино във Финландия Тонислав Христов е един от най-успешните ни документални режисьори днес. Този филм е добър пример за това защо - историята в него (номинирана за най-добър документален филм от фестивали като Sundance) следи отблизо местните избори в едно опустяващо българско село на границата ни с Турция. Неочаквано за негов кмет се кандидатира добрият пощальон, който всички в селцето познават, но постепенно става ясно, че и най-добрите намерения понякога не са достатъчни, за да постигнеш промяна. Особено когато "оръжието" на опонента са кухите обещания, а стратегията за успех - предразсъдъците на хората.
Година:2015
Едновременно съвременен, но и някак носталгичен, черно-белият филм на Ивайло Христов ни отнася към живота в типичен провинциален град. В местната гимназия няма какво да се случи, освен да се влюбиш, но скоро това се променя, защото любимата група на младежите се отбива там, за да направи концерт и да раздвижи ежедневието им. Най-хубавото? Филмът радва с щедри дози съвсем приятен хумор, но и успява да ни замисли за някои вечни въпроси относно любовта, нещата от живота и семейните отношения. Спестява ни обаче и безкрайната драма, която в нашето кино обикновено върви подръка с тези теми.
Година:2009
Около филма на Камен Калев има особен култ - дали заради автентичната игра и меланхолията, заради някои вечни реплики ("Аз моята душа май си я оставих в хладилника"), или заради искрената неподправеност, с която посочва някои проблеми на нашето общество. Ако не все още не сте го гледали - давайте. 11 години след премиерата му много неща са си все същите, а проблеми като неонацизма и ксенофобията за жалост са все така актуални.
Година:2008
Няма да бъде пресилено, ако кажем, че филмът на Явор Гърдев е нашият най-добър (ако не и единствен) криминален неоноар, направен в традицията на най-доброто от жанра. Сюжетът му се върти около историята на "Молеца" (Захари Бахаров), който тъкмо излиза от затвора, за да попадне в социалистическата реалност в София, където животът му далеч не е по-спокоен и ведър от този зад решетките.
Година:2017
Ако сте чели романа на Милен Русков, то няма нужда да ви убеждаваме, че и филмът трябва да се види. Това добавя и екстра критичен поглед към историята, която Виктор Божинов адаптира за екран на езика на киното (и възможно най-близо до езика в книгата). В ядрото ѝ лежи одисеята на колоритните разбойници-революционери Гичо и Асенчо, които имат отговорната задача да занесат писмо на Васил Левски, но динамичните отношения между двамата са изправени и пред щедро количество перипетии, които смесват историческите факти с художествената измислица.
Година:2018
За този филм на Надежда Косева актрисата Мартина Апостолова получи признание дори от Берлинале, на който тя взе награда за изгряваща звезда. Това не е случайно - Апостолова влиза в кожата на млада майка, чийто съпруг остава инвалид след тежък инцидент. Финансовите затруднения я принуждават да стане сурогатна майка за семейство с възможности в София. Да, сюжетът правилно подсказва, че филмът принадлежи към вълната на социалния реализъм, затова ако обичате суровите истории с екстра доза драматизъм, историята на "Ирина" ще ви хареса със своята болезнена откровеност.
Година:2016
През 2016 г. филмът на Димитър Коцев-Шошо взе наградата на публиката на "София филм фест". Сърдечният прием не е изненада - смешно-тъжната история за живота на две полусестри, свързани най-вече от обичта към баща си (Юлиан Вергов), който лежи в болница, наистина е история за живота такъв, какъвто е. Доста неподправена, забавна, леко тъжна, съвременна, градска, малко фантасмагорична и достатъчно сериозна, за да ни замисли.
Година:2003
Документалният филм на Адела Пеева (номиниран на фестивала в Трайбека и Европейските филмови награди) заслужава внимание и днес. В основата му лежи една песен, която режисьорката смята за българска, докато не сяда на една маса с приятели от Балканите, всеки от които я разпознава като своя. Така тя решава да тръгне по следите ѝ и обикаля полуострова в търсене на произхода ѝ, но вместо да го открие, тя успява да покаже конфликтите, национализма и омразата по остроумен и откровен начин - през една иначе нежна мелодия.
Година:2019
След 17 май на стрийминг платформата ще можем да гледаме и филма на Яна Титова. "Доза щастие" показва отблизо емоционално и лично лицата на зависимостта през реални събития, описани в романа "Падение и спасение" на Весела Тотева. В главната роля влиза дъщерята на Весела - Валентина Каролева. С автентичната си игра тя успява да ни покаже последствията от порочния кръг (неслучайно филмът имаше прожекции и в български училища), но и това колко силна може да бъде човешката воля, да се излезе от него.
