След медийната прожекция на "Мисията невъзможна: Възмездие" излязох от киносалона така изтощен, все едно съм Том Круз след 10 км тичане с характерната му поза на бягащо от направена беля хлапе.
Последният филм от - смея да я нарека - легендарната екшън поредица толкова много иска да бъде грандиозна кулминация, че те държи на седалката в киното близо 3 часа.
И нямаше да е така изтощаващ, ако половината времетраене не беше излишно.
Всъщност отидох на прожекцията с оправдан зрителски ентусиазъм. Години наред не ми пукаше особено за "Мисията невъзможна", като по-скоро таях топли детски спомени от едноименния сериал от края на '80-те, върху който са базирани филмите (ако не знаехте, вече знаете).
Около четвъртия филм - "Режим Фантом" - открих чара на поредицата. Спечелиха ме химията между тайния агент Итън Хънт (Круз) и членовете на неговия екип, преувеличените хай-тек шпионски елементи, но най-вече зрелищните екшън сцени, отличаващи се с истински каскадьорски майсторлък на фона на компютъризираните отбивания на номера в други филми.
"Мисията невъзможна" никога не е имал за цел да е киношедьовър. Напротив, колкото и невъзможна и сложна да е мисията на персонажите на екрана, екипът и актьорите на филма имат простичка задача - да забавляват зрителя в киното. И винаги успяват.
Осмият и предполагаемо последен филм - "Мисията невъзможна: Възмездие" - обаче не е най-добрият пример.
В него задачата е изпълнена най-вече чрез две от най-страхотните каскади, които съм виждал на екран, но в стремежа си да дадат и още, и още, и още, създателите му показват по-малко от това, което зрителят желае.
Вижте трейлъра тук:
Първо, "Възмездие" е директно продължение на "Мисията невъзможна: Пълна разплата - част първа" (това трябваше да е "част втора", преди да сменят името от очевидни маркетингови съображения). Ако не сте гледали предния филм, горещо препоръчвам да си го пуснете в Netflix, преди да тръгнете към киносалона за новия.
Във всички случаи предупреждавам, че следват малко спойлери за "Пълна разплата - част първа", за да обясним откъде тръгва сюжета на "Възмездие":
Светът е пред колапс. Истина вече няма. Из интернет е плъзнал изкуственият интелект Същността, който манипулира общественото мнение и настройва хора и нации едни срещу други. Агентът Итън Хънт държи единственият ключ (ама буквално) за спиране на Същността.
Хънт уж е в неизвестност, но очевидно пак може да бъде намерен от куриерите на президента на Щатите (в ролята е Анджела Басет, което е или някаква политическа позиция, или лоша прогноза за изборите в САЩ миналата година).
Тя го призовава да изпълни гражданския си дълг и да предаде ключа, но, както знаем, агентът отдавна е поставил общото благо над която и да е държава. Освен когато екипът му е в опасност - тогава смело залага съдбата на целия свят, но това е друг въпрос.
Същността обаче не спи и действията на изкуственият интелект стартират брояч към потенциалния апокалипсис. Хънт и екипът му трябва да действат, а това, което притежават, ги превръща в цел за всички.
"Мисията невъзможна: Възмездие" отделя близо час и половина да обясни горните десет реда и да разположи играчите по бойното поле, докато ти, като зрител, стоиш и чакаш малко повече екшън.
Резултатът е натоварващ монтаж, изпълнен с препратки към миналия филм и дори по-предни от него (за това след малко), но същевременно с това, без да се случва почти нищо наистина значимо.
Характерното за поредица вербализиране на плановете - сега ще направим това, после онова, накрая трето - в осмия филм е разтегнато до краен предел и в един момент просто се отказваш да следиш логиката и оставяш персонажите да правят каквото искат...
...макар че те пак ще ти обяснят, докато уж обясняват едни на други. И после пак, за всеки случай.
Подобно пренасищане има и при изясняването кой за какво се бори. "Възмездие" губи твърде много време да определи "страните" в конфликта, а е така просто:
- Хънт и екипът му искат да унищожат Същността;
- Почти всички други - от държави до индивиди - я искат за себе си, за да опитат я контролират, а чрез нея и света;
- Същността има свой собствен план, за който пак има нужда от Хънт, който очевидно е незаменим.
Толкова. Нямаше нужда от час въведение. "Възмездие" определено щеше да спечели повече от по-сгъстено и опростено начало, вместо да натовари зрителите, преди да им даде интересното.
А интересното е екшънът. Две са ключовите каскади във филма, които могат да се видят още на ниво трейлър - с Хънт в отдавна потънала подводница и с Хънт между крилата на двукрилен едномоторен самолет. И двете са великолепни.
В първата звукът и картината работят така, че да "усетиш" невероятното налягане, а собствените ти дробове да жадуват въздух. При втората Круз виси от крилете на правещия лупинги самолет, а това ме накара да се движа нервно из седалката, все едно съм застрахователят му.
Срам за филмовата Академия, че награда "Оскар" за каскада ще има чак за филми, излезли през 2027 г., защото Круз и екипът на "Възмездие" я заслужават още сега.
••• Повече за сцената със самолета разказваме тук:
Това между каскадите - разбирайте сюжетът - се развива по познатия модел на предните филми, т.е. достатъчно приемливо, че да ни води от една екшън сцена до друга. Но и тук пречи стремежът "Възмездие" да бъде представен като кулминация.
Новият филм идва с толкова много багаж от предшествениците си, че ако беше пътник на нискотарифна авиокомпания щяха да го спрат за проверка.
Не само продължава историята на седмия филм - появяват се поне две връзки към първия "Невъзможна мисия" (1996 г.) и една към третия от 2006 г. Да не броим и редица други, които ни напомнят отново чрез монтаж на стари кадри, все едно гледаш "The Best of Итън Хънт".
Търсено е усещането за завършеност, а всъщност много от препратките стоят като кръпка. А и за каква завършеност всъщност говорим?
С оглед на обещанията, че това ще бъде последният филм "Мисията невъзможна", очакванията бяха "Възмездие" да затръшне вратата, да заключи катинара и да хвърли ключа от поредицата, а вместо това вратата остава открехната в случай, че някой ден Paramount Studios решат да се върнат към тази дойна крава.
Урокът може би е, че в Холивуд истинската мисия невъзможна е да оставиш един франчайз на мира, колкото и вече да му тежат годините история.
ПРИСЪДАТА НИ ЗА "МИСИЯТА НЕВЪЗМОЖНА: ВЪЗМЕЗДИЕ": 3 от 5 кафенца
"Мисията невъзможна: Възмездие" е предпремиерно в кината от 17 май.
