Клеър, изиграна от Кристен Дънст, е героинята, която вдъхновява термина „момиче мечта“ .
Сюжетът на филма проследява съдбата на Дрю – току-що уволнен от работата си и изоставен от партньорката си мъж, който е на косъм да отнеме живота си. Научавайки за смъртта на баща си, Дрю заминава за родния си град. По време на полета среща стюардесата Клеър – чудновато момиче, което преобръща мирогледа му и го спасява от депресията, в която е изпаднал.
Тя често дава номера си на непознати, с които си говори с часове, рисува неразгадаеми карти и – не на последно място – е руса.
Нейната роля като персонаж е да е своеобразен „помагач“ на Дрю.
Натали Портман влиза в ролята на Сам, чийто образ задоволява всички изисквания да бъде „момичето мечта“.
Именно тя озарява света на главния герой Андрю – актьор, който се връща в родния си град за погребението на майка си. Там е мястото на срещата му с ексцентричната Сам – аматьор музикант, която посвещава цялото си време на това да изслушва, подкрепя и развеселява бъдещия си партньор.
В нейния персонаж няма развитие, но въпреки това тя е причина за чуждо личностно развитие.
Протагонистът Скот трябва да се изправи в дуел срещу всички бивши партньори на Рамона – „момичето мечта“, завладяло сърцето му.
Героинята на Мери Елизабет Уинстед също следва клишетата – боядисва косата си веднъж седмично, има по-екстравагантна визия и в историята на персонажа ѝ липсва повратен момент.
Интересното в примера е, че дори при главния герой Скот липсва развитие, въпреки преживените премеждия.
Независимо че името ѝ е упоменато в заглавието, Аляска не е основния персонаж.
В течение на историята тя придобива значимост в очите на Майлс – омагьосан както от свободолюбивостта, красотата и самоувереността ѝ, така и страдащ от самоунищожителното ѝ поведение.
Аляска, изиграна от Кристин Фросет, се явява оформяща личността на Майлс фигура и е интригуващ персонаж не само във филма, но и в книгата, върху която Looking for Alaska е базиран.
Том (Джоузеф Гордън-Левит) среща Съмър (Зоуи Дешанел) – млада жена, която го извежда от самотата и сивотата в ежедневието му. За разлика от предишните примери, тук „момичето мечта“ отново спомага за катарзиса на протагониста, но този път чрез раздяла си с него, а не чрез присъствието си.
Том осъзнава, че е бил влюбен в илюзорната си идея за Съмър, а не в самата нея. Въпреки това тя му помага да се научи чрез опит на важни житейски принципи.
Карл (Джим Кери) започва да посещава група за взаимопомощ, чрез която да се научи да приема предложения и възможности и да казва „да“. Начинанието му е безуспешно, докато не среща Алисън (отново Зоуи Дешанел) – певица в група.
Героинята ѝ научава Карл да подхожда по-леко, по-спонтанно и по-весело към живота – също като нея.
Това е поредният пример за използването на архетипния образ като опора, за която да се „хване“ мъжката фигура.
