Едва ли има уважаващ себе си киноман, който не е гледал историята на британския капитан Томас Лорънс, който е изпратен в сърцето на Арабия, за да обедини местните племена за въстание срещу Османската империя.
Самият филм е изключителен не само заради невероятната си визуална презентация, сюжет и епични сцени, но най-вече защото представя по уникален начин сложната личност на Лорънс - човек останал между два свята, отхвърлен както от своите, така и от тези, на които опитва да помогне, но в крайна сметка завинаги запомнен като легендарна фигура от всички. Немалка роля за това има и Питър О’Тул, без който филмът просто не би бил същия.
На моменти блудкаво-сълзлив, “Боен кон” представлява малко странна смесица между семеен филм и военен епос. Каквото и да попадне в ръцете на Стивън Спилбърг обаче просто няма как да не стане велико. Особено при положение, че на помощ му идва и звезден състав с фигури като Джереми Ървайн (в главната роля на младия Албърт), Том Хидълстън, Бенедикт Къмбърбач и Емили Уотсън.
Филмът разказва за чистокръвния жребец Джоуи, който е реквизиран от армията още в първите дни на войната, и проследява как в продължение на четири години той сменя притежателите си на няколко пъти, като по този начин конфликтът бива представен от различни гледни точки - британска, немска и френска.
Със сигурност лентата на Сам Мендес е най-доброто по темата, излязло през последните няколко години. Самият режисьор наистина майсторски представя походът на двама ефрейтори, които трябва да прекосят вражеска територия, за да предадат съобщение за прекратяване на атака, която би вкарала 1600 души в смъртоносен немски капан.
Изключително прост сюжет, без дълбочина на героите и развитие на сериозна история. Всъщност истинската брилянтност е в кинематографичните техники, които показват премеждията на главните герои, докато те са в надпревара с времето.
Това е основоположникът на всички антивоенни филми, базиран на едноименния безсмъртен роман от Ерих Мария Ремарк. Разглежда войната от немската перспектива и следва пътя на младия Пол Баумер, който е надъхан да стане доброволец от своя учител с романтични истории за чест и дълг към родината. Когато обаче отива на фронта, се среща с гротескната реалност на ужас, смърт и лудост.
Самият филм от 1930 г. изпреварва времето си с близо десетилетие във всяко едно отношение и показва на зрителите войната по брутален и непознат дотогава начин.
Когато на едно място се съберат геният на Стенли Кубрик и харизматичното присъствие на Кърк Дъглас, трудно може да не се получи нещо голямо. В случая става въпрос за цяло френско подразделение, което отказва да участва в самоубийствена атака, а собствените им офицери дават заповед срещу тях да се стреля, за да бъдат принудени да атакуват. Когато и тази заповед е нарушена, всички отиват на военен съд с цел да бъде даден пример за назидание.
Акцентът е върху абсурдността на командването по време на Първата световна война, като военачалниците са представени като жадни за успехи кариеристи, които не зачитат живота даже на собствените си подчинени.
Има си причина “Галиполи” да присъства тук и тя не е свързана само с това, че Мел Гибсън играе главна роля. Всъщност историята показва по драматичен начин двама младежи, които преминават дългия път от Австралия и Египет, като през цялото време си представят войната като едно приключение... докато не са изпратени срещу османските картечници и кървавата баня, в която се превръща фронта на полуостров Галиполи.
Това е класика от златната ера на Холивуд, при това с двукратен носител на “Оскар” в лицето на Гари Купър, който поема главната роля. Той влиза в образа на сержант Алвин Йорк и неговата истинска история по време на американската офанзива в Аргонската гора през 1918 г.
Тогава той, заедно с неколцина другари, повежда атака в немския тил и успява да неутрализира 35 картечни гнезда, пленявайки почти 130 противници. Самият филм представя пътя на Йорк от дните му на буен младеж в Тенеси до геройските подвизи във Франция.
