Помните ли го Кърт Ръсел? Последните години се позагуби, но през 80-те и началото на 90-те той е една от най-горещите екшън звезди на Холивуд. Пробивът му в голямото кино идва с футуристичния екшън “Бягство от Ню Йорк”. Той става толкова успешен, че много хора и до днес свързват превръзката за очи със Снейк Плискин, а не с еднооките пирати.
Историята е класически постакалиптичен разказ за тогавашната представа за бъдещето - разбирате 1997 г., когато остров Манхатън е превърнат в гигантски затвор за най-ужасните престъпници. Американският президент е похитен, а единственият човек, който може да го освободи е едноокият и супер корав Снейк Плискин. Само година по-късно Ръсел ще затвърди звездния си статут с друга научна фантастика - “Нещото”.
Ако първият филм от поредицата “Междузвездни войни” зададе тона на цялата история, то последвалият “Империята отвръща на удара” със сигурност затвърди статута на творбата на Джордж Лукас като една от най-великите фантастики на екран изобщо. За много от верните фенове това е най-добрият филм в целия франчайз и 40 години след излизането си продължава да бъде еталонът, по-който се сравнява всичко ново от вселената на “Междузвездни войни”.
За първи път се вкарва значително по-мрачен тон на историята, който представя героите в доста по-човешки образ. А пък от друга страна филмът ни представя някои от най-запомнящите се двубои с мечове, както, разбира се, и може би най-великият обрат в сюжета - репликата “Не, аз съм баща ти!”.
Едва ли “Междузвездни войни” щеше да се превърне в култовия феномен, който е в момента, ако не беше величието на “Империята отвръща на удара”.
Втората част на “Лудия Макс” по същия начин надгражда над своя предшественик като извлича най-доброто от него и в същото време добавя още. Става въпрос за един жесток постапокалиптичен свят на бъдещето, където практически не съществува граница между добро и зло, а целта винаги оправдава средствата. В повечето случаи целта е самото оцеляване на фона на тотален социален разпад на човечеството.
За цялото десетилетие едва ли има по-високоадреналинов филм, като за това допринася особено много една от най-великите сцени на преследване с коли, включваща невиждани дотогава каскади на висока скорост.
В годината, когато излиза шедьовърът на Ридли Скот, има още няколко запомнящи се заглавия, но при всички положения “Блейд Рънър” оставя най-сериозната следа. Разказва детективска история в стил “нео ноар” за героя, изигран от Харисън Форд, чиято работа е да преследва и “пенсионира” избягали киборги. Издирването му в крайна сметка води до откритието, че машините, които гони, могат да бъдат много повече хора, отколкото той самият.
От всичко обаче най-впечатляваща е цялостната атмосфера на един подгизнал Лос Анджелис, осветен от огромни неонови светлини и озвучен от един незабравим саундтрак.
Типична история за приятелството и детството, само че погледната през научнофантастичния обектив на гениалния Стивън Спилбърг. Всъщност цялата идея за хлапе, което с помощта на своите приятели и родители трябва да намери начин да помогне на свой извънземен приятел, докато го пази от правителството, е вдъхновена от самия живот на Спилбърг. Не че той е имал извънземно същество за другарче, разбира се, но пък е имал свой въображаем приятел.
Малко са режисьорите, които успяват да направят две революции в киното, при това за по-малко от десетилетие. Точно това обаче успява да сътвори Джеймс Камерън с неговите два “терминатора” от 1984 г. и 1991 г. Едва ли някой някога си е представял, че един филм с бюджет от само 6,4 милиона долара и история за пътуващ във времето робот-убиец, изпратен, за да ликвидира един-единствен човек, ще постигне подобен успех. А трябва ли изобщо да споменаваме кой изгрява в този филм?
Ако имаше Зала на славата за научнофантастични филми, то Джеймс Камерън със сигурност трябва да бъде първият приет там като един от най-великите режисьори и сценаристи на научна фантастика. И то до средата на 80-те все още само загрява!
Той поема кормилото на “Пришълците”, като повече от успешно надгражда работата на първия филм от поредицата, режисиран от Ридли Скот, и създава един много по-голям свят около ужасяващите ксеноморфи.
Тук историята продължава като главната героиня Елън Рипли трябва да се завърне в човешка колония на чужда планета, която е била нападната от извънземните.
Има много и различни класации за големи фантастики, но колкото и субективни да са те, винаги и неизменно на челните места трябва да присъства “Завръщане в бъдещето”. Няма как и да бъде иначе, просто защото всеки един момент и всеки един елемент от този филм има абсолютно култов статус - от легендарния пътуващ във времето DeLorean до самозавързващите се кецове на Марти Макфлай или прическата на д-р Емет.
От днешна гледна точка може би изглежда малко нелепо заради многото клишета и хиперболизирани екшън сцени, запазена марка на Арнолд Шварценегер. Няма как обаче да отречем влиянието, което оказва филма, най-вече заради начинa на съчетаване на класически високотестостеронен екшън с научна фантастика.
Героят на Шварценегер отвежда екип от напомпани елитни командоси из джунглите на Южна Америка, за да се справят с наркокартел. Там обаче попадат на невидим извънземен убиец, който разбира лова на хора като чист спорт. Кулминацията, естествено, е ултимативният финален двубой между Шварценегер и Хищника, който най-вероятно е единственият път в цялата кариера на австрийската легенда, когато той реално побеждава с ума си, а не с мускулите си.
