Една от причините да не харесвам Супермен като персонаж е неговата неуязвимост. Трудно е да симпатизираш на протагонист, който е почти невъзможно да бъде наранен.
Сценаристът и режисьор Джеймс Гън ("Пазителите на галактиката") смело разбива точно този аргумент още в откриващата сцена на новия си филм за супергероя. Тази версия на Супермен може да бъде наранена и дори победена, а това признание печели симпатии.
Също както филмът "Супермен" (Superman) на Гън печели симпатии с резкия завой от мрачните, насилено сериозни тонове на предните филми с герои на DC, и отлитането към едни по-шарени, позитивни небеса.
Контрастът с "Мъж от стомана" - предната версия на героя, режисирана от Зак Снайдър - няма как да бъде по-осезаем. Всичко тук - от сценария, през музиката до цветовете - крещи, че гледаш филм на Джеймс Гън.
Жив и енергичен, с ясно разграничение на черно и бяло, добри и лоши. На места наивен, на други - абсурден като детско филмче, но по-важното - опитващ се да носи надежда в един циничен свят като нашия.
И ако оставите спомените за Хенри Кавил настрана и не подхождате с грандиозни очаквания, шансът да си прекарате добре в киносалона е доста голям.
Преди да продължим, вижте трейлъра тук, ако все още не сте:
Без бебета от Космоса този път
"Супермен" се явява първи филм от новата филмова вселена на DC Studios и показва чисто нова версия на едноименния персонаж (предстоят нови версии на Батман, Аквамен и прочие).
За огромно щастие, Гън ни спестява познатата до болка предистория за бебето от Криптон, изпратено на Земята и отгледано от фермери от Канзас. Вместо това ни захвърля директно в екшъна.
В тази вселена метачовеците, т.е. тези със суперсили, съществуват явно от 300 години и няма нужда светът тепърва да ги опознава. Гън така подхожда и със зрителя - знаеш кой е Супермен, ето ти Супермен в действие.
В случая героят, изигран от Дейвид Коренсует ("Туистърс", The Politician), се е забъркал в международен конфликт между две измислени държави. Армията на Боравия (говорещи език, смущаващо близък до сръбския) безпардонно е влязла в съседен Джанхапур, уж за да сваля "тираничното правителство".
Супермен обаче се е намесил и е спрял конфликта. В свят, в който най-често в такива ситуации се реагира със смяна на профилната снимка във Facebook ("Аз подкрепям Джанхапур") или международен призив за "деескалация", неговият подход да нашляпа пакостниците води до обръщане на общественото мнение. За кой се мисли този нагъл извънземен, че без мандат от когото и да е ще се меси във войните на една човешка държава с друга?
На този фон милиардерът Лекс Лутор (Никълъс Холт от "Носферату", "Велика") играе сложна партия шах, в която всички са негови пионки, а целта е една - Супермен да бъде смазан. И буквално, и преносно - както чрез злодеи със свръхсили, така и чрез медийна манипулация.
А за Супермен, свикнал да удря това, което е пред него, е трудно да се бори с паяжината на хорско съмнение и лична неувереност, която постепенно го обгръща.
Един уязвим супергерой
"Браво, Джеймс Гън!", отсичам за този уязвим образ на Супермен. Физически уязвимостта се изразява чрез система, която предугажда всеки негов ход и прави битката с него възможна.
Но най-много удари отнася на полето на емоциите. Супермен често наивно, а понякога дори глупаво се води от идеята да върши това, което е редно. Да помага, без да мисли за последствията в сложната, нестабилна конструкция, която човешката цивилизация представлява.
И макар да е "мъж от стомана", това е само отвън. Не му липсва типично човешка неувереност, която се проявява, когато въпреки всичкото свършено добро, по улицата или в интернет бива заринат от омраза.
Най-голямата му слабост обаче е образът, който е изградил за себе си в собствената си глава на база съобщение от биологичните му родители на Криптон. И когато този образ започва да се пропуква, съмненията започват да го разкъсват отвътре. Както се случва на всеки от нас.
Това е мотивът, на който Гън се обляга в сценария - Супермен не е толкова извънземен със суперсили, колкото човешко същество, което греши и търси правия път. В някои отношения е повече човек от много от родените на Земята.
Идеята на сценариста и режисьор е предадена успешно от играта на Дейвид Коренсует - поредният актьор, който оборва предварителните зрителски притеснения, че не е подходящ за дадена роля.
Не само е набъбнал солидно за снимките, но и показва доста по-голям актьорски диапазон от Хенри Кавил. Интересен е и като алтер егото на героя - убедително смотания репортер Кларк Кент - и, честно казано, съжалявам, че не виждаме повече от тази страна на живота му.
Малко социален коментар за цвят
"Супермен" се усеща особено актуален. Не се опитва да гони расови, полови или сексуални квоти, или поне не изглежда да ти го натрапва както го правят други холивудски блокбъстъри.
Вместо това Гън вкарва в сценария закачлив коментар по теми, които виждаме в новините - започващи сякаш от нищото военни конфликти уж за доброто на нападнатата държава; технологични магнати, месещи се в политиката; фермите за тролове в социалните мрежи и как могат да преобърнат общественото мнение...
Особено явен е коментара чрез главния герой - той все пак е нелегалният (междузвезден) мигрант, с когото масите могат да бъдат плашени. И който намира вярна подкрепа в мургав продавач на фалафели.
Всичко това е умерено и не дразни, а напротив - ако зрителят го забележи, обогатява сюжета и придава тежест въпреки по-неангажиращия тон.
••• Джеймс Гън ни осигури приятно време в киното и с предния си филм - припомнете си ревюто тук:
Хайде, хайде, знаете какво да очаквате
Това все пак е филм на Джеймс Гън. Човекът знае как да разказва истории със сърце, но не може да избяга от себе си.
Измислените източноевропейски държави са обидно (където и да си по света) бутафорни, какъвто е и конфликтът им - танкове бутат телена ограда до някаква изоставена пясъчна кариера, пълна с клетници, сякаш изкарани от бежански лагер.
Налице е гимназиалното чувство за хумор - тук нямаме "Звездния повелител" Питър Куил, който да се държи като непораснало дете, но имаме "Зеления фенер" Гай Гарднър, в чиято роля Нейтън Филиън ("Касъл", "Новобранецът") се изявява като мислещия се за готин тъпанар.
Гън успява да направи вътрешния конфликт на Супермен интересен, но няма такъв успех с отношенията му с околните. Любовната му история с журналистката Лоис Лейн (Рейчъл Броснан от The Marvelous Ms. Maisel) е загатната много добре в първия акт на филма, но после сякаш Гън е изгубил интерес (за това след малко).
Върху самата Лоис сякаш има по-малък акцент, отколкото върху Крипто - кучето със суперсили и кофти възпитание, за което Кларк се грижи. Което не е критика към Крипто - всеки, който е имал домашен любимец с характер, ще го оцени.
Никълъс Холт е сполучлив Лекс Лутор, доста по-приемлив от Джеси Айзенбърг, но дотам. Има няколко места, в които изпълва персонажа с истински плам, но сякаш сценарият му връзва ръцете и не му позволява да се превърне в паметен злодей.
Като се замисля, това е обичайно за Гън - колко злодеи от "Пазителите на галактиката" са ви оставили ярък спомен?
Проблемите на "Супермен" всъщност са най-вече на сценарно ниво.
Историята върви по-солиден път в началото, а към края започва да криви в разочароващи посоки. На места подценява публиката и влиза в бъбрив обяснителен режим ("Жертвах тялото си, за да го победя... бля-бля").
Не успява да избяга и от клишето с грандиозната и отново напълно излишно разруха, а ако я нямаше, щяха да спестят някой-друг долар от бюджета.
На места пък иначе симпатичната наивност избуява до абсурд, което може да подразни някой зрители. Пак напомням - това е филм на Джеймс Гън и той няма да ви позволи да го забравите.
Лек полет, нова DC вселено!
Също като главния си герой, новият филм "Супермен" е супер, но не и без слабости. Те обаче са дребни драскотини по една иначе лъскава - и шарена - фасада, която държи вниманието на зрителя над 2 часа.
Ще ви го кажа така - ако имах дете и исках да се запознае със Супермен, щях да му пусна точно този филм, а не "Мъж от стомана". Или по-реалистичното към момента - ако трябва да причиня на жена си супергеройски филм, ще избера този, а не някое от еднообразните заглавия на конкуренцията от последните години.
И тъй като жена ми предпочита да ходим на прожекции на стари филми на Линч, ще ви го кажа още по-иначе: бих гледал "Супермен" отново, дори сам.
По-солидно начало е за новата филмова вселена на DC, отколкото очаквах. Тонално я приближава хем до комиксите от т.нар. Сребърна епоха, хем до вселената на Marvel Studios, но със свой собствен почерк.
Остава да видим дали и публиката ще е готова да полети с новата версия на героя, или вече е изтощена от "битките" си с еднообразието в поджанра на комиксовото кино.
НАШАТА ОЦЕНКА ЗА "СУПЕРМЕН": 4 от 5 кафенца
"Супермен" полита из кината от този петък, 11 юли.
