Новият шедьовър на Кристофър Нолан ни пренася в античния свят на „Одисея“ – вечния епос за завръщането у дома. Вместо обикновена историческа драма, режисьорът ни поднася мащабен визуален епос, заснет изцяло на 70mm IMAX камери с минимално количество компютърни ефекти.
За разлика от масовите холивудски продукции, които разчитат на дигитални ефекти, Кристофър Нолан отказва да заснеме сцените пред зелен екран. Първият снимачен ден на Мат Деймън започва на плажа в Есауира, Мароко, където екипът построява реален, гигантски дървен кон (вдъхновен от Троянския кон), полузаровен в пясъка. За масовката на плажа Нолан наема хиляди статисти на терен, вместо да ги клонира на компютър.
За да пресъздаде уморения и суров вид на Одисей, Мат Деймън преминава през екстремен хранителен режим, с който сваля теглото си до 76 килограма. Режисьорът категорично отказва на гримьорите да използват изкуствена брада за ролята. Затова Деймоън прекарва цяла година в пускане на собствена брада, за да се постигне максимален реализъм под тежките метеорологични условия по време на снимките.
Филмът се разказва паралелно през две коренно различни перспективи, които в един момент се засичат. От една страна е младият Телемах, който отчаяно търси информация за изчезналия си баща. От друга страна е самият Одисей, който се бори с океана и собствения си ум, опитвайки се да си спомни подробностите и травмата от Троянската война.
Исторически доказано е, че през Бронзовата епоха (около 12-ти век пр.н.е.) наистина е съществувал град Троя и там се е провел мащабен военен конфликт, завършил с неговото опожаряване. Археологическите разкопки потвърждават съществуването на тези древни царства, а Одисей вероятно е вдъхновен от реален микенски владетел и мореплавател от онази епоха.
Великият античен поет Омир взема тези реални исторически събития и ги превръща в епична легенда. Всички фантастични елементи – от едноокия Циклоп и пеещите Сирени до намесата на гръцките богове и магьосницата Цирцея – са добавени от Омир, за да превърнат физическото пътуване в метафора за човешката съдба и воля.
Омир не е измислил чудовищата от нищото - те са хиперболизирани версии на истинските опасности в древното мореплаване. Сцила и Харибда са метафора за реалните тесни протоци със силни подводни течения и остри скали, които са поглъщали десетки кораби. Нолан използва този контраст, за да покаже как суеверието и страхът на древните моряци превръщат природните стихии в живи кошмари.
Нолан премахва праволинейния разказ и превръща Одисеята в психологически трилър за паметта и времето. Неговата авторска добавка е фокусът върху субективното преживяване на Одисей – за него мореплаването е борба със собствената му памет и чувство за вина, докато паралелно синът му Телемах сглобява истината за миналото в реално време.
В класическия епос Одисей е представен главно като герой, но Нолан го деконструира, като изследва неговия посттравматичен стрес. След 10 години кървава обсада пред стените на Троя, Одисей не е просто пътешественик, а сломен мъж, преследван от призраците на загиналите си другари. Завръщането у дома се превръща в дълъг процес на душевно пречистване и бягство от собствената му вина.
„Одисея“ на Кристофър Нолан влиза в историята на киното като първия пълнометражен игрален филм, който е заснет изцяло - от първия до последния кадър - на автентични IMAX 70mm лентови камери. Тъй като тези камери са изключително тежки и шумни, операторският екип е трябвало да измисли изцяло нови начини за пренасянето и стабилизирането им по скалистите брегове на Гърция, Италия и Исландия.
