Адаптацията по първия роман на Стивън Кинг от Брайън Де Палма е истинска класика на ужасите - обърнатата история на Пепеляшка, която отива на бала си, но не намира красивия принц, а брутална кървава баня (буквално и преносно). Сиси Спейсик е великолепна в ролята на Кери - потисканата от свръхрелигиозната си майка и тормозена от съучениците си тийнейджърка, която в един момент просто се пречупва и се превръща в ходеща смърт.
Създаден като художествена критика на фашизма, филмът на Пазолини се превръща в един от най-тежките за гледане и смилане ужаси. Той е изпълнен с брутална жестокост, гаври и мъчения, които да покажат как неокапиталистическото общество пропада в моралната си смърт. Филмът представлява творческа адаптация на може би най-спорната от всички крайно спорни творби на Маркиз Дьо Сад.
Адаптация на романа на Мери Шели от 1818 г., "Франкенщайн" е великолепен пример за филм за чудовища. Образът на чудовището на Франкенщайн, създаден от Борис Карлоф, и до ден днешен е икона на стария холивудски хорър, който винаги ще бъде разпознаваем.
Не е тайна, че много филми на ужасите се коренят в изобразяването на мъжката ярост срещу жените. Обратното не се вижда особено често, но изпълненият с насилие и жестокост трилър на Такаши Миике напълно достойно запълва тази ниша на феминистките фантазии за отмъщение. Историята разказва за вдовеца Шигехару, чийто най-добър приятел му организира "прослушване" за нова съпруга. Победителката Асами изглежда като перфектната гейша/съпруга, но външният вид лъже, а младата жена е посветила живота си на това да подлага мъжете на отвратителни мъчения.
Има много филми за зомбита, но филмЪТ за зомбита е този - "Нощта на живите мъртви". Седмина непознати се оказват затворени във ферма, обкръжени от зомбита, събудили се от смъртта след падането на радиоактивни материали от Космоса. Избирайки чернокожия актьор Дуейн Джоунс в главната роля, Ромеро дава на публиката допълнителен социален коментар във време на расово напрежение и граждански вълнения.
Филмите за Дявола и Антихриста не са нещо ново, но лентата на Роман Полански определено може да се определи като една от най-интимните в този специфичен поджанр на ужасите. Миа Фароу създава иконичен образ на Розмари - съпругата на амбициозен актьор, който сключва мрачна сделка със съседите си - поклонници на Сатаната.
Добрият филм на ужасите може да даде на публиката няколко наистина добри стряскания и дори да ги накара след това да спят на запалена лампа. Но малцина са променили толкова фундаментално човешкото поведение, както го направи „Челюстите“, принуждавайки милиони да се отдръпнат от водата и създавайки дълбок страх към акулите. Акулата във филма на Спилбърг не е просто животно, тя е праисторическа брутална сила, властелин на океаните, който може да отнеме живота ти във всеки един момент.
Най-великият филм на Хичкок, "Психо" се заиграва с идеята за чудовището, което може да спи в подсъзнанието и на най-милия човек. Норман Бейтс се превръща в един от най-знаковите злодеи, а тук е и една от най-запомнящите се сцени на убийство, които Холивуд е произвеждал някога.
Преди филма на режисьора Уилям Фридкин, обсебването в киното се възприема като евтин салонен трик - нищо повече от хипноза, изцъклени очи и изпълняване на заповеди от външан сила. В "Екзорсистът" обаче обсебването придобива много по-мрачна и плашеща страна - древна сила, която дори Църквата не може да обясни в пълнота. Истината е, че този филм представя злото пред публика по един нов и крайно притеснителен начин, който те оставя с пропиващо се до костите чувство на неудобство и страх.
Много малко филми на ужасите притежават качеството на истински кошмар, от който не можеш да се събудиш, създавайки невероятно усещане за реалистичност. "Тексаско клане" притежава тази сила. Той създава онзи образ на немия брутален убиец, за когото сякаш няма нищо по-важно на света от това да отнеме живота ти. Затова и филмът на Хупър има такава сериозна роля в развитието на жанра на ужасите, като вдъхновител за цяла една плеяда от слашъри.
