Жулиет Бинош става световно известна след огромния успех на „Три цвята: Синьо“ (Trois couleurs: Blue, 1993) – първият филм от знаменитата трилогия на полския кинорежисьор Кшищоф Кешловски. За ролята си в него получава наградата за най-добра актриса на кинофестивала във Венеция през 1993 г., а също и със "Сезар" (френският "Оскар"). Филмът разказва историята на жена, която претърпява най-голямата трагедия в живота си – съпругът и детето ѝ са убити в катастрофа. Тя започва да страни от хората, но постепенно разбира, че няма как да се освободи от човешките отношения.
Ролята на Тереза в "Непосилната лекота на битието" по романа на Милан Кундера е една от най-проникновените роли на актрисата. Действието на филма се развива в Чехословакия и проследява мозъчния хирург Томаш (Даниел Дей-Люис) и две жени, с които има връзка. Техните взаимоотношения се развиват на фона на събитията от 1968 г., когато СССР окупира страната.
Във френската драма "Лоша кръв" на режисьора Леос Каракс Бинош се влюбва в него и така започва тяхната истинска любовна драма. А действието на самия филм се развива в близкото бъдеще в Париж, като в центъра на повествованието стоят застаряващите крадци Марк и Ханс, които дължат пари на жестока американка. Тя им дава само две седмици, за да ѝ изплатят дължимото.
Това е филмът, в който Жулиет претърпява инцидент по време на снимките и почти се удавя. И филмът, който в крайна сметка бележи началото на края на връзката ѝ с Каракс. "Любовниците от Пон Ньоф" разказва любовната история на двама бездомници: цирков изпълнител, пристрастен към алкохола и успокоителните, и художничка с болест, която бавно отнема зрението ѝ.
В този кадър от филма на Андре Тишине "Среща" (Rendez-vous) Жулиет е на 23 години. Филмът е еротична драма, в която героинята на Бинош, младата Нина, напуска родната Тулуза и отива в Париж, за да стане актриса. Впоследствие се забърква в странни сексуални взаимоотношения, водена от амбицията си да превземе екрана.
Жулиет е страхотна и леко зловеща в драмата Вреда (Damage), където двамата с Джеръми Айрънс разказват една от най-интересните истории за неконтролируема страст. Филмът на режисьора Луи Мал е по романа на Джозефин Харт и разказва за връзката между член на парламента (Айрънс) и годеницата на сина му (Бинош).
За участието си в "Английският пациент" (English Patient, 1996) на Антъни Мингела Жулиет печели и "Оскар" за най-добра актриса в поддържаща роля, и "Сребърна мечка" от Берлинале през 1997 г. Историята на обречената любов, видяна през очите на медицинската сестра Хана, естествено печели "Оскар" и за филма. Бинош играе в компанията на Ралф Файнс, Кристин Скот Томас и Колин Фърт.
Това е най-скъпият френски филм, правен до 1995 г. Жулиет си партнира с Оливие Мартинес, с когото впоследствие стават любовници. Филмът е заснет по приключенския роман на Жан Жионо и разказва за пътя на един италиански офицер карбонар, който пътува в Прованс в пика на епидемията от холера през 1832 г.
Първата си (и единствена засега) номинация за "Оскар" за най-добра актриса в главна роля Жулиет получава за играта си в мелодрамата „Шоколад“ (Chocolat, 2000) на Ласе Хелстрьом. Филмът е направен по романа на Джоан Харис, а шоколадовата страст между Бинош и Джони Деп го прави един от най-приятните за гледане любовни филми въобще.
Много малко актриси биха съумели да направят това, което прави Бинош в този филм - тя изиграва 51-годишна актриса в залеза на кариерата си, гола, без грим, без маски и безразсъдно смела в откровеността си. Всъщност самата идея за филма идва от Бинош, а режисьорът Оливие Асаяс пише сценария. Във филма Бинош си партнира с Кристен Стюарт и Клоуи Грейс-Мориц.
