Тези дяволски изчадия със свирка заслужават да бъдат в съвсем отделна категория, преди да отидат в деветия кръг на ада, разбира се.
Снимка: getty
1. Дебелият. Хора, стига! Даже и при непрофесионалните съдии има минимални изисквания, които трябва да се покриват. Например, да можеш да ходиш. Няма как да си с наднормено тегло и винаги да си близо до ситуацията.
Снимка: getty
2. Който винаги е виновен. Каквото и да стане, виновникът е един. А в някои случаи може въобще да не ръководи мача и спокойно да си гледа от трибуните – е, пак е виновен!
Снимка: getty
3. Рефер – оркестър. Той обича да е център на вниманието и сценарист на всичко, което се случва на терена (поляната). Може да отменя чисти голове, както ида зачита за попадения анемични удари, които дори не стигат до вратата.
Снимка: getty
4. Професионалистът. Има си специална екипировка, чисто нови картони, както и спрей. Ходи изряден, с прическа и си мисли, че е Марк Клатънбърг. Не е!
Снимка: getty
5. Неподготвеният. Забравя си свирката, картоните, часовника и флагчето. Изобщо всичко, което би могло да го характеризира като съдия.
Снимка: getty
6. Съдията, за когото 90-минутен мач е разтегливо понятие. Може да сложи край в 60-ата минута, а може и 140-ата.
7. Остарелият. Ветеран от войната, който е свирил мачове и на дядо ви, но е упорит и продължава. Нищо, че вече не вижда, не чува и не може да тича.
Снимка: getty
8. Липсващият. Всички са налице, но няма кой да даде първия съдийски сигнал, защото няма нито съдия, нито инструмент, с който да се подаде сигнала. Честито!
Снимка: getty
9. Снизходителният. Вижда, че единият тим пада с десет гола разлика и свири край половин час по-рано.
Снимка: getty
10. Подкупеният. Не е много трудно, нито трябва да се скрито. Един банкет е достатъчен.
Снимка: getty
11. Баща ви. Има не един или два такива случаи. Липсващият не идва и някой просто вика баща си, за да бъде рефер.
Снимка: getty
12. На когото не му пука. „Ако ми дадеш картон, ще те пребия!“ И познайте какво се случва, съдията дава картон и не го пребиват.
Снимка: getty
13. Онзи, който всъщност е добър. Рядък вид от червената съдийска книга.
