Въпросният турнир е единственият, за който Италия не успява да се класира, но 50-те години ще останат в историята като тъмните времена на италианския футбол. Големият отсъстващ на Мондиал 1958 обаче бе тимът на Испания, чието ядро бе от звездите на европейския хегемон Реал Мадрид – Алфредо Ди Стефано, Франсиско Хенто, Хосе Мария Сарага и Енрике Матеос. На всичкото отгоре в състава са из легендите на Барселона Луис Суарес и Ласло Кубала. Това вероятно е една от най-силните в офазивен план селекции в историята на футбола. Форматът на квалификациите тогава обаче е по-различен – групите са само по три отбора и при общо четири мача няма място за никакви грешки. А Испания записва изключително слаб старт – 2:2 срещу Швейцария и загуба с 2:4 от Шотландия. Така дори победите с по 4:1 във вторите мачове не могат да спасят звездната селекция на “Ла Фурия Роха”. Разочарованието става пълно на следващия голям форум, когато Испания стига четвъртфиналите на първото Европейско, но Франко не пуска отбора да пътува към СССР за мач с руснаците.
Този тим на Югославия достигна полуфиналите на Мондиал 1962, а по-късно игра и финал на Евро 1968, след като отстрани актуалният световен шампион Англия на полуфиналите. Месец преди Мондиал 1966 пък Партизан победи Манчестър Юнайтед в полуфиналите на КЕШ, преди да загуби финала от Реал Мадрид. В състава на това велико поколение блестят вратарят Милутин Соскич, либерото Велибор Васович и Драган Джаич на крилото, но отборът така и не се класира за въпросното световно. Квалификациите започват добре за Югославия, след победи над Люксембург и Франция, но през юни 1965-а отборът претърпява тежко поражение с 3:0 в Норвегия. Накрая именно “петлите” елиминириха Югославия след 1:0 във Франция.
Аржентина също не успява да се класира само веднъж (благодарение на Меси), макар че по ред причини не взема участие на световните финали през 1938, 1950 и 1954 година. Но през 1970-а “гаучосите” не пътуваха до Мексико главно заради представянето си на терена. Наистина между 1967-а и 1969-а отборът сменя четирима различни треньори, а ръководството на местната федерация е принудено да подаде оставка две седмици преди старта на квалификациите. И все пак тима остава втори на Копа Америка 1967 и има в състава си футболисти като Рафаел Албрехт, Антонио Ратин и Мигел Анхел Бриндизи и всеки очаква от тях най-малко класиране за форума. Първият мач като гост на Боливия обаче завършва със загуба 1:3, а след това нещата така и не потръгват. Седмица по-късно отборът губи с 0:1 от Перу, а в реваншите Аржентина стига само до 1:0 срещу Боливия и 2:2 с перуанците. Така Мексико 1970 си остава мираж за “албиселесте”.
Три пъти се е случвало актуалният европейски шампион да не се класира за Световно първенство. При два от тях става дума за изненадващите победители Дания (през 1994-а) и Гърция (през 2006-а), така че шокът тогава не бе особено голям. Но случаят с тима на Чехословакия е съвсем различен. Отборът печели Евро 1976 със стил, след като отстранява Англия в квалификациите, а в полуфиналите побеждава Холандия с Кройф в състава си на полуфиналите. Финалът пък остана в историята с фамозното изпълнение на дузпа от Антонио Паненка, който копна топката зад Сеп Майер – тогава Германия за последно загуби на дузпи. Квалификациите за Мондиал а обаче са по-различни. Отново групите са с три отбора и, въпреки победата на старта срещу Шотландия с 2:0, на британска земя Чехословакия губи реванша (3:1), а също и мача си в Уелс (3:0). Всъщност този голям отбор успява да играе на само още три големи турнира, преди разпадането на страната през 1993-а.
След Мондиал 1978 холандскяит футбол преживява трансформация, като пропуска Мондиал 1982 и дори Евро 1984 (второто заради изключителен успех на Испания с 12-1 срещу Малта, който класира иберийците в последния мач от групите). Но по време на квалификациите за Мондиал 1986 вече се е появило следващото силно поколение холандски футболисти. В състава на “лалетата” блестят имената на Гулит, Рийкард и Ван Бастен, които са наследили тоталния футбол в Аякс под ръководството на Йохан Кройф. До голяма степен неуспехът на тима е свързан със смяната на трима различни треньори в хода на шестте квалификационни мача. Първият мач е загубен от Рийс Райверс срещу Унгария, след което на пожар е привикан Ринус Михелс, но отборът губи отново (с 1:0 от Австрия). Тогава начело застава Лео Бенхакер, но тима стига само до плейофите. Там “лалетата” се изправят срещу Белгия, където губят с 1:0 след гола на Веркаутерен и губят за реванша Вим Кийф (червен картон) и Марко Ван Бастен (натрупани жълти картони). Дори тогава “оранжевите” повеждат с 2:0, но 5 минути преди края Жорж Грюн праща Белгия на Мондиала.
Особено скъп спомен за нас, българите. Франция не се класира и преди това за Мондиал 1990, а на евро 1992 отпада още в груповата фаза. Затова пропускането на САЩ 94 не би следвало да е голям шок, ако в състава на “петлите” не блестяха имена като Марсел Десаи, Лоран Блан, Жан-Пиер Папен и Ерик Кантона. В последния мач от нашата група Франция ни прие след изненадваща загуба от Израел предишния месец. И все пак дори равенството класираше Франция за Мондиала. Минута преди края резултатът бе 1:1 след попадения на Кантона и н а Костадинов. Тогава Емо Костадинов сложи началото най-славните моменти във футболната ни история и беляза най-тежкият момент в тази на французите. Този спомен не избледнява и до днес.
Между 2006-а и 2010-а “фараоните” спечелиха три поредни издания на Купата на африканските нации. Тогава нямаха звезда от ранга на Мохамед Салах, но в тима играеха доста популярни играчи от местното първенство и дългогодишни национали като Мохамед Абутрика, Мохамед Хосни, Ахмед Хасан и Амр Заки. Тима играеше атрактивно и с много пасове и се очакваше пикът му да е на Мондиал 2010, след като пропусна предишното Световно, оставайки зад Кот д‘Ивоар и Камерун. Египет обаче направи равенство със Замбия, а после загуби от Алжир с 3:1. Последваха обаче три поредни победи и страната се нуждаеше от успех у дома тъкмо над Алжир, отбелязвайки 3 гола. Египет спечели с 2:0, но това не бе достатъчно – при равна голова разлика двата отбора трябваше да играят плейоф, където Алжир излезе победител.
Да, не е същото като Аржентина на Меси, или бразилия на Неймар да пропусне Мондиала в Русия догодина. Но все пак Чили е най-силният отбор, който отпадна още в квалификациите и единствено Италия може да засенчи провала на южноамериканците, ако не спечели в баражите. Това обаче е малко вероятно, тъй като Буфон и компания ще са сред поставените. По всяко друго време не би било такава изненада Чили да пропусне Световно първенство, но в последните години същият този отбор се утвърди като един от най-силните на планетата. И най вече спечели последните две издания на Копа Америка (2015-а и 2016-а), побеждавайки на финала. Освен това в тима играят световни звезди като Алексис Санчес, Артуро Видал и Клаудио Браво, повечето от които едва ли отново ще имат шанс да играят на Мондиал. В крайна сметка шампионът на Южна Америка няма да игра в Русия през 2018-а, след като загуби последния си мач в Бразилия с 3:0 и остана шести от десет отбора на континента. Перу пък отиде на бараж заради по-добра голова разлика.
