10. Владе Дивац и Дражен Петрович
Двете баскетболни лица на разпадащата се Югославия. И двамата преживели войната. Дражен веднъж поправя диктора в залата, обяснявайки, че не е от Югославия, а от Хърватия. В друг случай Дивац спира влязъл с хърватския флаг на игрището фен, като взима знамето и го хвърля на земята.
9. Боб Лав
Бившият играч на Чикаго Булс играе 11 години в NBA, преди травма в гърба да сложи край на кариерата му. Лекарите му казват, че никога повече няма да ходи, а жена му го напуска, взимайки му всичко. Все пак, Боб прохожда, но има трудности с намирането на работа. Накрая започва да чисти маси в заведение за бързо хранене и когато изглежда, че всички са го забравили, от Булс му се обаждат и му предлагат работа през 1992 г. Две години по-късно пенсионират номера му.
8. Джордж Карл
Той е сред малцината треньори в NBA, спечелили над 1000 мача. Най-голямата му победа обаче не е на игрището. Преборва се с рак на простатата и рак на шията. А през 2006 г. синът му Коби също е диагностициран с коварната болест, но успява да се излекува.
7. Майкъл Джордан
За него е казано всичко – най-великият за всички времена. Най-вдъхновяващи обаче не са моментите му, когато е в топ форма, а когато всички очакват да се представи зле, но той опровергава критиците си.
6. Оскар Робъртсън
Тази година Ръсел Уестбруук подобри рекорда му от 41 трипъл-дабъла за сезон, но ветеранът е трябвало да се справя не само със съперниците на игрището, но и с расизма по онова време. Робъртсън е биткаджия, защитаващ не само цветовете на отбора си, но и правата на чернокожите, както и на всички баскетболисти в Лигата.
5. Лойд, Клифтън, Купър
Тримата счупили бариерата, възпрепятстваща чернокожи баскетболисти. И тримата са от драфта през 1950 г. Първият, избран в драфт, е Чък Купър, който е взет във втори кръг от Бостън Селтикс. Нат Клифтън е първият, подписал договор, а Ърл Лойд е първият, който взима участие в мач.
4. Ред Ауербах
През 1950 г. той избира в драфта Чък Купър, давайки шанс на първия чернокож в историята. По-късно Бил Ръсел става първият афроамерикански треньор (във всички професионални спортове в САЩ), благодарение на Ред Ауербах.
3. Дикембе Мутомбо
Той построява първата нова болница в Конго от 40 години насам, дарявайки 15 мил. долара от всички 29 млн., които има. Освен това, той е лице на най-различни благотворителни инициативи, свързани с деца в неравностойно положение.
2. Меджик Джонсън
Най-великото нещо, което легендата е правила в живота си, всъщност се случва извън корта. Преборва се с дислексия като дете, а през 1991 г. се осмелява публично да признае, че е носител на вируса ХИВ, като по онова време хората смятат, че само гейовете страдат от такава инфекция. Паниката и неразбирането на болестта СПИН са достигнали върха си в началото на 90-те, но баскетболистът застава пред всички и се отказва от играта, въпреки че е една от най-големите звезди. Джонсън създава фондация, носеща неговото име, финансираща образователни програми за ХИВ в някои от най-застрашените райони.
1. Бил Ръсел
Фактът, че има повече шампионски пръстени, отколкото пръсти на ръцете, е достатъчно вдъхновяващ. Но той е направил много повече в живота си. Като играч достига пика на представянето си точно в решаващите моменти и затова трофеят за MVP на финалите е кръстен на негово име. Цял живот е жертва на расизъм, но не спира да се бори и да защитава правата на чернокожите.
