Моделът Емили Ратайковски отново е широко обсъждана, след като каза, че да се снима по бельо и покрита със спагети "й дава власт". Линията между това да изразиш себе си и да раздразниш публиката вече е размазана по интригуващ начин.
От 2010-а насам британското списание Love предлага истински парад от голи или полуголи жени като комплимент към читателите си във видео календар, отброяващ дните до Коледа.
Но тази година заедно с обичайната наслада за очите и таблоиден пълнеж (Емили Ратайковски се търкаля в спагети за Love), изданието генерира и буря от дебати, защото каза, че показва модели по бельо в името на феминизма.
Календарът е дело на режисьора Фил Пойнтър и в него можете да видите Джиджи Хадид, Кендал Дженър и други известни мацки, които вдигат тежести, правят карате удари във въздуха или се боксират с невидим партньор. Видяхме и как гърдите на Кейт Ъптън подскачат, докато тренира тенис в спандекс и спортен сутиен и как Даунцен Круз скача на въже в свръх изрязано боди.
Всеки от тези клипове показва жени със смели изражения и лъскави тела и всеки завършва с модела-на-деня, гледащ право към камерата и казващ думите "Остани силна".
Със сигурност това е възхитителна идея, но нейното изпълнение се оказа леко съмнително. Наистина ли този календар показва силата на жената? Или е просто представянето им като сексуални обекти под претекст, че така им дават власт?
Мисля, че е окуражаващо за жените да са секси, да са това, което са и никой друг, казва моделът Тейлър Хил на десетия ден от календара, докато прави шпагати във въздуха, облечена в прашки и корсет. "Обичам да тренирам по бельо", допълва Хейли Болдуин в ден 13.
В края на годината, която видя #MeToo движението срещу сексуалния тормоз и посегателство, лесно е да разберем защо не всички одобряват календара на Love и предположението им, че да се разтягаш по жартиери помага на жените да се почувстват силни.
Имайки предвид култовия календар на Pirelli, който замени традиционните си пин-ъп модели и се фокусира върху талантите и постиженията на жените, вместо върху телата им, някои се чудят дали Love не пропускат нещо много важно.
Още от създаването си през 60-те, календарът на Pirelli улавя пика на женската красота.
Брандът обаче изостави мацките по бикини, нае Ани Лебовиц да заснеме женската сила без сексуализация и фотографката стана първата жена, която снима календара от повече от 25 години.
Тази година колегата й Питър Линдберг продължи да нарушава установените норми като "разголва моделите си до душата им". Той отказа да нарисува лицата им с грим или да ретушира дигитално кадрите. Вместо да снима голи жени за календара за 2017-а, той решава да ги разголи по друг начин, който е "по-важен от частите на тялото".
Едно време замислен да възбужда мъжката аудитория, сега календарът на Pirelli предава посланието, че вече не живеем в мъжки свят, че жените са повече от една повърхностна красота.
Но какво се случва, ако сексуализацията всъщност те кара да се чувстваш силна? Какво, ако силата за теб означава да правиш каквото си поискаш? Не много изненадващо Емили Ратайковски, която е Ден 3 на календара, яде паста и я размазва по деколтето си, мъркайки, че днес е ден за въглехидрати, стана своеобразен говорител в подкрепа на голите модели.
В Instagram тя написа, че за нея женската сексуалност и сексапил, без значение от патриархалните норми, може да бъде извънредно окуражителна за жената, ако тя го чувства по този начин.
В светлината на скандала с Харви Уайнстийн и жените, които споделят огромен брой случаи на сексуален тормоз, Ратайковски е разочарована да чуе как жените говорят за "скромност" и "отговорност", като че ли трябва отново да се нагаждат, за да направят нещата по-лесни.
По свой начин спагети софт порното на Емили е възбуждащо. Но с прибавеното изказване, че рекламирането й като сексуален обект не бива да бъде повлияно от мъжете, видеото успя да подразни феминистките, които не виждат как разсъбличането може да даде сила на жените.
Те не искат да виждат недостижими, хипер женствени версии, които ги гледат от снимки и реклами. Не виждат нищо секси в това да ядат паста по бельо. Много феминистки обаче смятат, че жените имат пълното право да се представят както пожелаят, дори и това да означава сексуализацията им.
Линията между сексуализацията и експлоатацията е тънка, особено когато жените са показвани като коледен подарък и с етикет "силна" въпреки голотата.
Ако това е стандартът за окуражаване на жените, то може да се каже, че всичко, което жената прецени, може да й дава сила.
Всъщност това стои зад най-новата вълна на феминизма - анти-феминистко е да съдиш жени, направили своя избор, без значение какъв е този избор, защото жените действат със своите средства и това е феминистичен акт. Целта на този календар е да покаже, че има и сиви зони в черно-белия пост-Уайнстийн свят.
Жените са обект на мъжките погледи от векове, но концепцията за пин-ъп момичето навлиза през 90-те години на XIX век с илюстрацията на Чарлз Дана Гибсън и "Момичето на Гибсън" - персонификация на идеята за идеала за жена с фигура като пясъчен часовник и плътни устни, за която художниците казват, че трябва да представлява амалгама на хиляди американки.
По-познатият ни образ на пин-ъп модел се появява през Втората световна война, когато тези момичета започват да се появяват като военна пропаганда. По времето, когато списание Playboy започва да излиза (1953-а), пин-ъп момичетата вече са се пренесли от рисунките към фотографията и стават все по-сексуализирани.
Жените едновременно харесват и отхвърлят този стереотип още от създаването му, но през 90-те години на XX век започват активно да протестират срещу него.
Днес им се присмиват като образ на красота, която все още разчита на патриархални норми - те са бели, слаби и с перфектни пропорции.
И все пак има случаи, в които голите снимки помагат на жените да се почувстват по-силни и да промотират феминистките идеи. Жени като Ашли Греъм непрекъснато се опитват да променят традиционните разбирания за пола си. Те държат контрол над нещата и причината да бъдат голи е, че искат да променят културните стандарти и да подобрят самочувствието на жените.
