В средата на март месец шефът на Националния оперативен щаб – ген. Венцислав Мутафчийски – изнася емоционална реч, в която призовава хората да си останат по домовете и всички бизнеси, които не са от първа необходимост, да затворят. Кисело се шегува с песента на Джорджано „Отиваме на купон“ и отсича „Не, не отивате!“ и дори не подозира каква вълна от шеги насред пандемията ще отприщи.
Следват безброй мемета на тема „Да не излиза!“ и „Никъде няма да ходиш!“ с лика на ген. Мутафчийски. Само на Володя Стоянов беше позволено да излиза – той и без това докато се облече, и тя пандемията ще свърши…
Маска + очила не е приятна комбинация и почти всеки, който носи очила, може да го потвърди. Запотяват се, застъпват се за краищата на маската, убиват. Един репортер на БНТ, който отразява президентските избори в САЩ, също не успява да сдържи възмущението си, но за съжаление то стига до пряк ефир.
Нека си го кажем честно – всички носим стриктно маските, но и на нас понякога ни се иска да припсуваме така, както го прави журналистът Александър Марков. Добре че идват ваксините…
И като казахме ваксини... Пристигането на им в България – тази иначе добра новина – също породи куп мемета. Препаратите стигнаха до Пловдив в бус на компания за колбаси и ситуацията стана „Ооо, Пепи… докараха ваксините!“. И без това огромна част от българите хич не са сигурни какво има в тези ваксини, точно както и в кренвиршите… Други се шегуваха, че чакат ваксините на „Винпром“, Нова година е все пак.
За да се разсеем малко от пандемията, ние обърнахме поглед към сериалите и най-вече към „The Mandalorian”, където не Мандалорецът, а бебе Йода владееше вниманието и оттам – интернет. То не е истинският Йода, но на всички ни е по-лесно да му викаме така. И да се шегуваме с миловидния му вид, навика му да яде жаби, владеенето на силата или просто как гледаме точно като бебе Йода, когато чакаме някой да ни сипе храна в чинията.
В началото на годината, което ни се струва сякаш преди цяла вечност, Доли Партън споделя четири свои снимки, сякаш са от четири нейни профила в социалните мрежи. Кадърът, който уж е от LinkedIn, е с официално облекло, този от Facebook е закачлив. Instagram снимката е артистична и „инфлуенсърска“, а тази от Tinder – палава и еротична.
Следват десетки звезди и още повече мемета, в които акцентът е един и същи – колко различни изглеждаме в отделните ни профили из социалните платформи. И как май понякога се престараваме и се стига до абсурди като LinkedIn с дизайнерски костюм, но пък Tinder по едно голо… желание.
Една пандемия не е нищо без доза остър сарказъм и черен хумор. Карантинните мерки по света прибраха хората по домовете и колите – по гаражите, и на места природата започна да завзема отново териториите си. Насред превъзбудата на природозащитници, които крещяха, че „хората сме вирусът!“, си дойдоха и подходящите мемета.
Кадри, които уж показват как дивият живот се завръща, всъщност осмиваха безпощадно самобичуването колко сме лоши човеците. Сред големите бисери бяха както това надуваемо пате по Темза, така и потопени в река скутери и плаващи във водите джапанки, които също се „завръщат към нормалния си хабитат“.
Те не знаят, че той има доста известен Instagram акаунт. Или все още не е успял да им каже, че е веган. Не е съумял да намери момент да вметне, че е гласувал за Байдън или че подкрепя феминисткото/ BLM движението. При всички положения тъжният човек стои отстрани и наблюдава партито, докато има нещо уж ужасно важно или интригуващо за казване…
