Pink Floyd – лудостта отвъд стената

Ако предишни албуми на Пинк Флойд като "Тъмната страна на луната" са поставяли въпроси, както казва Роджър Уотърс, относно човечеството и дали то е способно да бъде човечно, то "Стената" е със сигурност техен отговор.

Светът е само привидно „нормален" или „човечен" и човек може да живее в него само докато е способен да изтласква от съзнанието си и да не знае някои истини.

Първата песен "In The Flesh?" завършва със звуци от пикиращи бойни самолети, които във филма представят кончината на бащата по време на войната. Неговата смърт съвпада с раждането на момчето.

"Мама ще сбъдне всичките ти кошмари, мама ще всели в теб всичките си страхове, мама ще те държи тук под крилото си, тя няма да ти позволи да летиш, но може да ти позволи да попееш...“ и накрая "... Ти винаги ще бъдеш бебе за мен.“

Деца, носещи едни и същи зловещи маски на лицата си, маршируват по поточни линии, за да паднат накрая един по един във фунията на голяма индустриална месомелачка, откъдето излизат на парчета кайма

"Когато пораснахме и отидохме на училище, там имаше някои учители, които нараняваха децата по всеки начин, който намираха. Изливаха подигравките си върху всяко нещо, което правехме, излагайки на показ всяка наша слабост, колкото и добре да е била скрита. Но в града всички знаеха, че когато учителите се приберат вечер у дома, техните дебели психопатни жени ги смазваха на косъм от животите им."

Жена му е изобразена като огромна зловеща богомолка, която се гаври с тялото му, а учителят - като чук, който искада го смели на кайма (или може би да го направи на чук, също като себе си).

Светът е само привидно "нормален" или "човечен" и човек може да живее в него само докато е способен да изтласква от съзнанието си и да не знае някои истини.

Пинк вижда не просто себе си, но и съвременния човек просто като предмет, роботизиран бездушен работник, чук в безкрайната армия от еднакви чукове, или просто като поредната тухла в стената.

Музиката и текстът на този албум са мрачни, сурови и тягостни, но същевременно показват една истински дълбока човечност и състрадание към най-отхвърлените и най-онеправданите в нашите обществата - лудите.