Феновете на Linkin Park едва ли можеха да предполагат в каква посока ще се развие творчеството на бандата, но EP-то от 2004-а "Collision Course" беше отличен намек за това, че ще започнат да експериментират повече със стила си. Албумът съдържаше странни смесици между някои от най-популярните парчета на LP и хитове на рапъра Jay-Z. Някои от тях бяха повече от успешни, други не звучат чак толкова добре заедно, но е факт, че въпреки смесените отзиви с "Collision Course" Linkin Park успяха да достигнат до още по-голяма аудитория. Албумът стана номер 1 в класацията на Billboard, а хитовият сингъл "Numb/Encore" в България се въртеше до писване дори в барове и кафенета, където иначе не можеше да се чуе каквато и да е жичка.
Баладите не ги правят като едно време, нали? Тази колаборация не е чак толкова странна – легендата на Black Sabbath обединява сили с глем рокаджийката Форд, но за едно бавно и изключително докосващо парче, изпълнено с истинска с много, много сила. Песента се появява през 1988-а в албума на Форд "Lita".
Забавна е и историята около нейното създаване. Ози е разказвал за това как се е озовал в студиото с Лита, която по това време е менажирана от съпругата на Озбърн - Шарън. Изведнъж се оказва, че имат половин написана песен. Почти постоянно интоксикираният Ози се прибира в Англия и забравя за нея, но жена му го вика обратно в Лос Анджелис, за да довършат започнатото. В крайна сметка Ози дори се съгласява да запише песента (след като отново е забравил за нея), а накрая дори участва в клипа.
През 2011-а ню метъл гигантите от KoRn издадоха десетия си албум "Path of Totality", който най-меко казано е различен - съдържа колаборации с музиканти от електронните стилове Skrillex, Noisia, Excision и други такива имена, които на редовия рок/метъл фен едва ли говорят нещо. По това време dubstep-ът беше в пика си и бандата успя сравнително навреме да се качи на този влак, преди безвъзвратно да е напуснал гарата на масовата популярност. Хубавото е, че резултатът, макар и да не беше "преобръщащ представи", никак не беше лош.
Най-добро впечатление в албума прави вторият сингъл - "Narcissistic Cannibal", в който KoRn си партнират със Skrillex и Kill the Noise. Успехът му се дължи на допирната точка между жанровете - запомнящ се бас, а енергичното парче и до днес намира място в сетлистите на концертите на KoRn.
Майкъл Джексън, въпреки всички скандали около името му, си остава Кралят на попа. Въпреки (а може би заради) това, той успява да създаде и запомняща се рок балада с помощта на легендата на Guns`n`Roses Слаш. Песента "Give In To Me" е част от албума "Dangerous" (1991) и е едно от доказателствата, че музиканти от различни жанрове заедно могат да създават магия, която десетилетия по-късно да може да предизвика все така силна реакция у слушателя.
Рапът е онзи жанр, на който рок и метъл бандите сякаш са най-склонни да подадат ръка. Така се стига и до тази комбинация между симфоничен метъл и рап. Тя е по идея на китариста Роберт Вестерхолт, който предлага вкарването на рап куплети в "And We Run". Идеята първоначално не е приета с отворени обятия - нито от мениджърите на групата, нито от самия Xzibit, който не е запознат с творчеството на Within Temptation и трябва да наваксва. Убеждават го с демо на песента, след което той сам написва куплетите си. Като повечето такива колаборации, и тази предизвиква смесени реакции, но е най-малкото интересна.
"Уоооолк дис уееееееей..." Човешко е да си припявате припева, дори да не харесвате особено много тази колаборация. Рок и хип-хоп си подават ръка в "Walk This Way", която първоначално е планирана просто като хип-хоп кавър на едноименната песен на Aerosmith със същото име. Впоследствие обаче Стивън Тайлър и Джо Пери са включени в проекта и така се създава една втора (и може би по-популярна версия) на песента. Нещо повече – тя спомага за освежаване на кариерата на Aerosmith, така че за рок/метъл бандите понякога подобни колаборации са добър начин да се върнат на върха.
Една не чак толкова популярна колаборация, която обаче заслужава внимание. След като System of A Down излязоха в една продължаваща твърде дълго почивка (с изключение на няколко концерта), вокалистът на бандата Серж Танкян направи няколко интересни проекта, в които все повече се отдалечава от стила, с който повечето фенове го свързват. Едно от най-смелите решения е обща песен с рапъра Tech 9ine, която обаче е много добро попадение.
Уайт е особен талант. Говорим за човек, който може да накара китарата си да звучи като развален матричен принтер, но въпреки това ти е кеф да я слушаш. Тази му колаборация с R`n`B изпълнителката Алиша Кийс може и да не е най-добре приетата песен към филм за Бонд в историята, но е интересна сама по себе си. Записана е за "Спектър на утехата" от 2008-а с Даниъл Крейг.
Къде е Елтън Джон? На пианото, дами и господа. Песента от едноименния албум на Alice in Chains от 2009-а е в памет на покойния вокалист на бандата Лейн Стели. А уменията на сър Елтън на пианото я правят още по-докосваща.
Рап-метълът още звучи като смехотворна комбинация, когато през 1991-а Anthrax и Public Enemy правят нова версия на песента на рапърите "Bring The Noise". В известна степен тя прокарва пътя за идеята, че рап и китарни рифове могат да са част от една и съща песен. Комбо, което в края на 90-те се превърна в нещо обичайно.
