Неделя вечер е и петият Sofia Rocks вече тече от близо шест часа. Над стадион „Академик" окончателно се стъмва и тълпата от десетина хиляди затаява дъх, щом чува интрото от албума Love, Lust, Faith and Dreams на небезизвестните Thirty Seconds to Mars.
Тогава на сцената се явява събирателната фигура на Исус, Коцето Калки и футболиста Благо Георгиев, облечена в пижамата на дядо си и мистериозно скрита зад слънчеви очила с нещо като златна корона на главата. Писъци на девойки.
Всички знаеха, че това би трябвало да е човекът, взел Оскар тази година за превъплъщението си в образа на транссексуален болен от СПИН, но малко по-късно Джаред Лето все пак си свали очилата, за да ни убеди, че наистина е той.
Брат му Шанън го нямаше на барабаните (арестуван в средата на юни в Лос Анджелис за шофиране в нетрезво състояние), а останалите от групата му бяха просто силуети, повечето скрити далеч по ъглите и в дъното на сцената.
Посланието беше еднозначно: Thirty Seconds to Mars представляват Джаред Лето плюс някакви не толкова значими личности наоколо
Недостатъците на групата са очевидни. Въпреки грандиозния им саунд, далеч не всичко в песните им се свири на живо, което прави общото звучене стерилно - не група, а един фронтмен, пеещ сякаш на сингбек.
И все пак в него има нещо специално и това не могат да отрекат и най-върлите му противници. През цялото време на шоуто Лето не изпусна контакта с публиката, размаха огромен български флаг, караше хората да веят ръце, да пляскат, да скачат и те му се подчиняваха (поне тези отпред).
Атмосферата беше подсилена от огромни балони, конфети и хиляди възбудени фенки на актьора-музикант, които знаеха всичките му текстове, крещяха истерично името му и изпаднаха в транс, когато взе акустичната китара и започна да пее една по една песните си с поглед, забит право напред.
Голямото нахлуване
Не всички бяха така ентусиазирани. Някои си тръгнаха веднага след шоуто на The Offspring (тогава полуголите момчета пред сцената отстъпиха местата си на полуголите момичета), други дадоха на Джаред Лето около две песни време да ги грабне (не успя), трети го гледаха подозрително през цялото му изпълнение, но имаше и една четвърта категория, за които това бяха велики два часа от живота им.
Фронтменът първо качи на сцената едно момче и едно момиче от публиката, които се представиха като Стеф и Мишел. „Аз съм Джаред", скромно отвърна той.
Но това беше само началото на голямото нахлуване, което остана за финала. По време на хита Up In The Air, Джаред качи 30-тина души от публиката на сцената зад него, които си изкараха незабравимо и не спряха да скачат по време на цялото парче.
Истинските хедлайнери
Но колкото и пленително да беше всичко това, колкото и съблазнителни да бяха навлажнените очи на Джаред Лето, тези преди него откраднаха шоуто. "Offspring" - това скандираха стотици жадни гърла през безкрайните минути, докато техниците подготвяха сцената за вълнуващата първа забивка на пънкарите от САЩ.
Изведнъж - препускащи хора към входовете, изоставени опашки за бира, добиране до по-предни позиции. Феновете имат 25 секунди, защото наоколо звучи приказващото интро на албума Smash - Time to Relax. Нищо успокояващо не следва.
Следва взрив. Публиката полудява още с първите парчета: Nitro, Bad Habit, Gotta Get Away... всички, наизустени до последната строфа и нота. Заформя се пого, мятат се коси, Нудълс сменя китари като бесен и ни показва какво означава да си лийд китарист на неуморни пънкари, чийто постери висят от години по стените на стотици фенове в цял свят.
Декстър още не е свалил слънчевите очила, а албумът Smash вече е преполовен - всички пеят с титаничната Come Out And Play, следва размазващата Self Esteem, която превръща стадион „Академик" в епицентър на земетресение.
Не е толкова лесно да превъртим лентата на първия концерт на The Offspring у нас, както през 90-те правехме до скъсване с музикалните касетки.
Зарядът на американците е толкова веселяшко-заразителен, че в продължение на 65 минути добрият стар пънк, възроден в калифорнийски гараж от 90-тарските му отрочета-вече 50-годишни мъже, нито веднъж не пусна тълпата.
Да, изпълнението на The Offspring беше кратко за огромните очаквания, но просто нямаше слаб момент. А и си беше напълно по план. Сигурно, осъзнавайки това, Декстър и Нудълс в един момент спряха, огледаха се и решиха: „Каква секси публика! Трябва да се върнем отново тук".
Нямахме много време да се радваме на това пожелателно откровение, защото секунди след това стадионът отново гръмна ... "Give it to me, baby"... Финалът е повече от епичен - The Kids Aren't Alright.
Продължаваме да крещим, но The Offspring вече казаха „До скоро" и така и не се върнаха на сцената.
Със сигурност трябва да ги видим отново - и то със самостоятелен концерт, защото има още много какво да покажат. Ние ще ги чакаме заради смазващия глас на Декстър, китарните рифове на Нудълс и цялото бунтарско настроение, което сякаш на шега обърна музикалния бизнес и тинейджърските ни години с главата надолу.
Така ще запомним Sofia Punks 2014.
