Във Van Halen е ясно, че важният човек винаги е бил китаристът Еди ван Хален (и неговите двама братя донякъде), но въпреки това през годините и Дейвид Лий Рот, и Сами Хагар успяват да придадат на групата специфично усещане с вокалите си. Когато през 1996 г. на борда се качва нов певец - Гари Чъроун, усещането е доста по-различно. Феновете просто не приемат новия звук, който идва с него. Това го усеща и самият той и само няколко години след това се маха, за да се върне отново Хагар.
Брус Дикинсън е един от гласовете на хеви метъла и за феновете на Iron Maiden безспорно беше шок оттеглянето му от групата през 1993 г. в търсене на солова кариера. Неговото място в групата се заема от бившия вокалист Wolfsbane Блейз Бейли. Той има своя специфичен стил и се е утвърдил като певец, но химията просто я няма. Блейз се задържа общо 3 години (и 2 албума) логичното се случва и Дикинсън се завръща в бандата.
Точно тази смяна в състава на AC/DC не се приема особено добре сред феновете на бандата. След като Брайън Джонсън обяви, че се оттегля временно заради проблеми със слуха, за световното турне на групата той беше заменен от вокалиста на Guns N'Roses. Само дето Аксел Роуз не е сред любимците на публиката и дори е известен като един от най-тежките характери в бизнеса. Около 2 години след този ход на Ангъс Йънг (единственият останал основател на AC/DC в състава) мнозина са тези, които още не могат да преглътнат решението му.
Да го кажем така - братята Макс и Игор Кавалера са сърцето на Sepultura. Когато след огромния разрив между тях Макс се махна от групата и основа Soulfly, той беше заменен от Дерек Грийн, който и до днес е вокалист там. Само дето усещането отдавна не е същото вече, а Sepultura загуби важна част от усещането, което музиката им носеше. Феновете може и да не го изгониха, но определено се отдръпнаха в сравнение с пиковите години на бандата.
Да замениш барабанист като легендарният Кейт Муун, не е работа за всеки. През 1978 г. той умира от свръхдоза и The Who са принудени да търсят негов заместник. За целта те се обръщат към Кени Джоунс, бивш барабанист на Faces, доста способен зад тъпаните и другар по чашка на китариста Пийт Таунсхенд. Само дето Джоунс така и не успява да се адаптира към променящия се стил на бандата и в крайна сметка издържа само 2 албума с The Who.
Пънк-ска бандата Sublime тъкмо успяват да пробият през 1996 г., удряйки хит номер 1 с песента си "What I Got", и вокалистът им Брадли Ноуел умира. Желанието му е групата да спре съществуването си след смъртта му и то е изпълнено... до към 2009 г., когато съставът се събира с нов вокал - Ром Рамирес, който е изключителен фен на групата, знае перфектно всичките им текстове, но просто не може да пее. Семейството на Ноуел дори завежда дело в съда, защото желанието му не е спазено, което принуждава групата да смени името си на Sublime With Rome. Сред феновете обаче този нов "Франкенщайн" не успява да пробие.
Когато предшественикът ти е Джон Фуршанте, не е трудно да попаднеш под сянката на неговото разчупено и меко звучене. Именно това се случва до голяма степен с Джош Клингхофър - бившият тур китарист на групата, който обикаля с тях из целия свят, се появява официално като член на групата през 2009 г. (та до ден днешен), заменяйки тръгналия си Фуршанте. Неговият стил обаче е далеч по-минималистичен и странен. Така и до днес му се налага да се справя със сравненията и с тежестта му като член на групата.
Чудак като Уес Борланд трудно може да бъде заменен. Това го разбира (но по трудния начин) и Майк Смит. През 2001 г. Борланд изненадващо решава да си тръгне в търсене на солова кариера. Фред Дърст обявява национален конкурс за китарист, който да го замени. Никой обаче не е избран и затова е поканен Смит. Започва работа по съставяне на албум, като междувременно групата периодично има и участия. В крайна сметка обаче нещата не сработват и нито феновете преглъщат раздялата с Уес, нито Limp Bizkit приемат Майк като заместник. В крайна сметка старият китарист се завръща и нещата продължават по старому.
Каквото и да си говорим, Ози Озбърн е гласът на Black Sabbath. Дори феноменалният Рони Джеймс Дио - един от гласовете на хард рока - не успява да промени това за няколкогодишния си престой в групата. След него обаче идва Йън Гилън, бившият вокалит на Deep Purple, който още по-малко се вписва в мрачния и дори леко злокобен имидж, който групата си е изградила. Албумът Born Again е единственият, който те създават заедно, но и той е достатъчен, за да се разбере, че някои неща е по-добре да не се смесват.
