Дилън не се бои да опитва нови жанрове, преминава лесно от фолк към рок, от балади към електропоп
Много от песните на Пол Маккартни са станали златни стандарти. "Yesterday" е най-записваната песен от други изпълнители за всички времена
Никой не е предавал по-добре сложността на личния живот или глобалната политика, нито е свързвал по-добре тези две неща от Джон Ленън в соловата си кариера в песни като "Watching the Wheels" и "Imagine". "Интересува ме това, което означава нещо за всички" каза Джон Ленън пред сп. "Ролинг стоун" през 1970 г.
Чък Бери е най-важният цветнокож изпълнител, оказал влияние върху рокендрола[1] и един от пионерите в този стил. Той въвежда китарния риф като отличителна черта в рок композицията. Стилът на Бери е съчетание от влиянията му от ритъм енд блус, кънтри и блус жанра, подкрепени от остроумни текстове, понякога достигащи до откровена сексуална тематика.
Най-ранните му композиции датират от средата на 60-те години – тогава Смоуки Робинсън е един от най-активните творци на музикалната сцена като основател, фронтмен и продуцент на групата The Miracles. През годините той има ярко присъствие и като солов изпълнител и автор в звукозаписната компания за ритъм енд блус музика Motown (на която в определен период е и вицепрезидент), създал хитове на артисти като Марвин Гей и The Temptations.
Групата е смятана за една от най-значимите и популярни формации от този жанр. Пионери със смесването на рокендрол и блус, довело до оформянето на хард рока, те са антипод на по-поп звучащите Бийтълс. Много бъдещи рок изпълнители са повлияни от звука, визията и държанието на Ролинг Стоунс, наричани често „най-добрата рокендрол група на всички времена.
Каръл Кинг е първата жена, която печели наградата „Гершуин”. Тя е признание за цялостен принос към поп музиката. Сред нейните носители са Пол Маккартни, Стиви Уондър, Пол Саймън. Каръл Кинг написва първата си песен, когато е на 17 години в съавторство с тогавашния си съпруг Гери Гофин. Тя става известна с албума си "Tapestry", издаден през 1971 г. Той остава 15 седмици на върха на американските класации - рекорд по онова време за солова изпълнителка. С него тя става първата изпълнителка, спечелила всички основни награди "Грами" - за запис, песен, албум на годината и най-добро вокално поп изпълнение.
Той е носител на много награди като част от дуета Саймън и Гарфънкъл, включително 12 награди Грами, три от които са за албум на годината ("Bridge Over Troubled Water", "Still Crazy After All These Years" и "Graceland"). През 2003 получава и Грами за цялостно творчество.
Нейните вокални дадености са с голям диапазон, а композиците й за китара и пиано, които се развиват успоредно с навлизането й в джаз територията, постепенно се усложняват като хармония и ритъм. Тя прави едно цяло от рокендрола, ритъм енд блуса, класическата музика и бийтовете от не-западната музика. В края на 70-те, тя започва да работи съвместно с други бележити джаз музиканти, като сред тях се открояват Джако Пасториъс, Уейн Шортър, Хърби Хенкок, Пат Матини и Чарлз Мингъс. Последният я моли за сътрудничество в последните си записи. После тя се връща към попа, прегръща електронната музика, и участва в политически протести.
На 20 години вече е изградил свой стил. Той е един от първите, които усвояват свиренето на електрическо пиано и е вдъхновение за рок музикантите. Специфичният му начин на пеене напомня на великите джаз изпълнители и емоцията в песните му го отличава от всички останали музиканти. Този плодовит период в творчеството му свършва през 1979 г. с албума "Stevie Wonder's Journey Through the Secret Life of Plants". Все по-рядко записва албуми, въпреки че концертите му винаги са повече от успешни. Въпреки че музиката му става много изискана, пише и романтични песни като "I Just Called to Say I Love You" (1984), която се превръща в тотален хит. Става член на Залата на славата на рокендрола през 1989 г., а през 2005 г. получава награда "Грами" за цялостен принос. През 2008 г. Уондър става носител на наградата "Гершуин".