Когато си бил 70 години на сцената (а световните артисти, които могат да се похвалят с това, се броят на пръстите на едната ръка), можеш да си позволиш просто да седнеш на своето кресло и да дирижираш по-младите (неизбежно) от теб музиканти.
Но на прощалния си концерт с българската публика великата кубинка Омара Портуондо не само "дирижираше" великолепния си състав, но и раздаде много от себе си в един сравнително кратък, но незабравим концерт.
Облечена в яркожълта роба, кубинската дива редуваше тъжни и весели песни от богатия си личен репертоар. С глас, в който нямаше нито следа от умората на възрастта, тя хвърляше публиката от една крайност в друга. Още в началото Портуондо почти накара зала 1 в НДК да стане на крака, но концертът бързо смени ритъма си, което не позволи на хората да се отпуснат в танци.
За всички испаноговорящи в залата, изпятото от Портуондо носеше още по-дълбока емоция, заради разбирането на мъдрите и на места доста дълбоки текстове на песните.
Неизбежна тъга по напредналата възраст на певицата предизвика песента "Es Lo Que Me Queda Por Vivir " ("Това е, което ми остава, за да живея"), в която Поруондо изпя с тих и леко небрежен глас думите: "Колко ми остава не знам, нито ме интересува; Дали е много или малко - не знам...".
В средата на концерта Омара остави четиримата доста по-млади музиканти, които я придружаваха, да импровизират, докато тя си почиваше, поседнала царствено на аленото кресло. Класните джазмени направиха блестящи импровизации, като с особена виртуозност се отличи пианистът Роландо Луна. 30-годишният басист Гастон Хойа Перейада, който е смятан за един от топ-музикантите на Куба, също не остана по-назад, а майсторското му изпълнение с контрабаса заслужи горещите аплодисменти на публиката.
От добре познатите песни с Buena Vista Social Club, Омара Портуондо изпя само Veinte años и то в акомпанимент с певицата Йорданка Христова.
Появяването на сцената на българската естрадна изпълнителка, която е известна с топлите си връзки с Куба още от времето на комунистическия режим и "Златния Орфей", беше изненада и дори предизвика неодобрението на част от публиката, но не беше неочаквано за онези, които бяха на концерта на музикантите от проекта Buena Vista Social Club през 2014-а в НДК. Тогава Портуондо отново настоятелно призоваваше "Llordanka" на сцената.
Неочакваната импровизация не се отдаде с лекота на Йорданка Христова, като в началото й беше трудно да навлезе в джаз темпото, в което протичаше концерта, но тя излезе с шеги от ситуацията и малко по-късно успя да се адаптира. В края на концерта двете с Поруондо изпяха няколко песни заедно, сред които освен Veinte años, беше и Guantanamera. В припяването на популярната песен се включи и публиката.
Концертът завърши за по-малко от час и половина, като Портуондо не се появи за бис, въпреки настоятелните ръкопляскания на зрителите.
Тя единствено излезе за малко на сцената без музикантите си, придружена от Йорданка Христова, благодари и изпя няколко реда на "Моя страна, моя България".
Въпреки че това разочарова някои фенове, които очакваха да чуят още кубински песни, все пак възрастта на певицата определено се оказа извинение. През октомври тази година Омара навършва цели 87 години, но както твърди самата тя - все още се чувства великолепно.
Великолепно се почувстваха и всички, които успяха да се докоснат до един от най-големите таланти на кубинската музика на всички времена - въпреки краткия миг на срещата.
