Практиката показва, че когато Джони Кеш прави кавър на някоя песен, тя моментално става песен на Джони Кеш. Ако ще и оригиналът да е на световноизвестна група като U2. Американският бард успява да придаде на това парче уникален дух, да улови емоцията вътре в текста по-добре от самия Боно. А дрезгавият му глас може да бръкне толкова дълбоко в сърцето ти, че чак да те заболи.
Още с излизането си хитът на Ленард Коен има силата да разплаче хиляди хора по света. Когато Джеф Бъкли взима това парче обаче, той го превръща в един от най-запомнящите се химни на всички времена.
Хитът на A-ha от 80-те успява да спечели добри позиции в чартовете и до днес да е сред много разпознаваемите песни. Това, което добавя кавърът на Reel Big Fish, е ска дух и настроение към песента, които определено я правят само по-добра.
Това е от онези кавъри, за които човек е напълно сигурен, че това е оригиналният изпълнител. Всъщност песента е на Доли Партън от 1974 г. На практика обаче именно Уитни Хюстън я превръща в едно от най-слушаните парчета въобще.
И двете песни са много добри. Факт е обаче, че мелодичният глас на Дичо караше тази песен да звучи още по-добре, превръщайки я в един от най-големите хитове на българската музика през първите години на новия милениум.
Един потъващ кораб, един трогателен филм и една песен, която може да накара сърцето ти да плаче. Когато чуеш обаче версията на New Found Glory, самото усещане към музиката се променя. То просто те кара да осъзнаеш, че щом My Heart Will Go On може да звучи по този начин и да е повече от готина, значи наистина няма невъзможни неща.
Едва ли са мнозина тези, които са чували оригинала на Глория Джоунс от 1964 г. Не са много и феновете на Soft Sels, които първи правят свой кавър върху парчето. Версията на Marilyn Manson върху Tainted Love обаче е повече от запомняща се и може да те накара да клатиш глава в ритъм (или директно да си хедбенгваш), гледайки лошо.
На тази песен просто й е писано да звучи гръндж. Оригиналът на Дейвид Боуи също е наистина добър, но след unplugged версията на Nirvana вече някак остава само една версия на тази песен.
В изпълнение на Майкъл Джексън Smooth Criminal е повече от страхотна песен. Когато обаче Alien Ant Farm решават да й направят кавър, те влагат в нея дори още повече живот, сила и удар, които само запълват цялостното й послание.
В изпълнение на Beatles тази песен звучи странно и дори сковано някак. Гласът на Крис Корнел обаче я пречупва по такъв начин, че всичко да си дойде на мястото и да звучи по най-добрия възможен начин.
През 1971 г. The Who създават една изключително нежна и приятна балада, която обаче е една от многото им. През 2003 г. обаче дрезгавия глас на Фред Дърст успява да превърне парчето в нещо много по-голямо, а болката от текста може да те жегне вече много по-дълбоко.
Има причина The Clash да са една от най-великите банди в пънка. Енергията, която влагат в музиката си се предава на слушащите, създавайки специфична музикална симбиоза. А I Fought The Law не прави изключение.
Безспорно едно от най-запомнящите се парчета на Guns N' Roses всъщност е кавър. Именно тази му версия обаче ще се помни още дълги години.
През 80-те Tears For Fears създават едно добро парче в стила на дарк уейва. През 2002 г. Гари Джулс го превръща в една от най-тъжните и дълбоки песни, които човек може да чуе въобще.
Без Hurt на Джони Кеш тази галерия би била непълна. Безспорно един от най-добрите кавъри в историята на музиката въобще. А Nine Inch Nails само могат да се радват, че са предоставили на Джони Кеш толкова добро парче, което той да превърне в безсмъртен хит (и възможно най-добрия саундтрак за филма Logan).
