Кои нови изпълнители ще доминират през 2015? Избираме 10 от най-добрите:
Попзвездата: Lapsley
Британският радиоефир я обича. Холи "Lapsley" Флетчър е 18-годишна, завършила Института по сценични изкуства в Ливърпул, номинирана за BBC Sound Of 2015, подписала е с XL Records и прави завладяващи електронни балади. Песните й са съкровени и силни, бавни и меланхолични, минималистични, но пропити с атмосфера. Музиката подчертава на богатия й зрял глас, преливащ от тъга и горчиво познание от опит, надминаващ възрастта й. Lapsley е изцяло завършен изпълнител, който не само пише, пее и изпълнява на сцена парчетата си, но и ги продуцира.
Други попзвезди, които ще следим: Shura, Soak, Rae Morris.
Британският рапър: George The Poet
Джордж Мпанга е 23-годишен, произхожда от мрачния Стоунбридж Парк в Северен Лондон и е завършил политически науки в Университета в Кеймбридж. Политизираните му текстове са базата на неговата пърформанс-поезия и рап. Идрис Елба му е фен, участвал е в записи на Емели Санде, Паоло Нутини, Labrinth и Naughty Boy; бил е дори подгряващ на Nas по време на турнето му. Фактът, че бе подгласник на Джеймс Бей в избора на критиците за наградите "Брит" и присъства в списъка BBC Sound of 2015, засилва усещането, че Джордж има потенциала да стане най-известният стрийт поет след Бенджамин Зефания или дори Джон Купър Кларк.
Други британски рап/грайм изпълнители, които ще следим: Stormzy, Krept and Konan, Cas Is Dead.
Инди-денс: Real Lies
Real Lies са трио от Северен Лондон, което прави приятна електронна денс-музика, напомняща безупречно продуцирания технопоп на Technique на New Order. World Peace, изключителният им дебютен сингъл от 2013 (преиздаден на 5 януари), прелива от блестящи синтове и пулсираща меланхолия. Понякога вокалите звучат момчешки и са изключително леки, а в други моменти, както е във втория им сингъл North Circular, те са тихи, близки до приключенската поезия на The Streets и прошепнатите викове на Нийл Тенант по времето на West End Girls.
Други инди-банди, които ще следим: Nimmo, Wolf Alice, Gengahr.
Метъл-бандата: Abhorrent Decimation
Има много по-достъпни и по-масови като звучене групи, които жадуват за вниманието на метъл-света, но като свежа сила, родена в истинския дух на жанра, лондончаните Abhorrent Decimation заслужават да станат избор на познавачите. На първо слушане, стилът им е дет метъл, с всичката крещяща бруталност и гърлено ръмжене. Но Abhorrent Decimation имат достатъчно груув припеви, за да примамят феновете на Lamb of God и Machine Head, като в същото време отговарят на всички критерии за феновете на по-екстремното и некомерсиалното звучене.
Infected Celestial Utopia, бе убедителен дебют, но съдейки по качеството на предварителните демо-записи за предстоящия цялостен албум на групата, в средата на 2015 г. предстои нещо наистина интересно. Британската метъл-сцена е доста стабилна в момента, но медийното внимание като цяло се фокусира върху банди отвъд ъндърграунда, а не към изпълнители, бягащи от дори намека за компромис. Abhorrent Decimation определено имат потенциала да надраснат дет-метъл корените си, но не и да омекотят емоцията си. Което си е добра перспектива в тези банални и скучни времена.
Други метъл-банди, които ще следим: Trepalium, Xibalba, Widow.
Попзвездата: Шамир
Шамир Бейли е очарователно обещаващ, крайно талантлив 19-годишен младеж, чийто андрогинен контратенор е сравняван с Принс в ерата на Camille. Музиката му притежава гъвкавостта на експерименталното диско на Артър Ръсел (Dinosaur L). Имаме усещането обаче, че това хлапе от Лас Вегас е способно да изгради свой собствен образ. Сингълът му от края на 2014 г. On the Regular носи меката басова линия на есид-хауса от края на 80-те години, а парчетата от дебюта му Northtown EP са разнообразни и варират от диско-ритъма на If It Wasn't True до ноар баладния саунд на Lived and Died Alone (кавър на песен на канадската кънтрипевица Линди Ортега).
Други попзвезди, които ще следим: Years & Years, Pale, Prides.
Експерименталният поп: Sophie
Sophie е името - или един от многото псевдоними - на онази общност от хора със сходни нагласи и естетически принципи зад лейбъла PC Music, изграден от мистериозния AG Cook. Легендарната упоритост, с която отказва да разкрие самоличността си, не е толкова страшна: защото музиката говори вместо него, и при това доста ясно. PC Music даде отличителния саунд на 2014, подсладен, напомпан хипер-поп, замайващо бързо монтиран захарен микс от J-поп, бас и всякакви звуци, които можете да изтръгнете от софтуер за евтин лаптоп. Sophie - която и да е тя (или той) - може би е първият пробив на PC-музикална звезда, макар че тази чест може да бъде оказана на някой от другите им изпълнители като Хана Даймъндс, Princess Bambi или Lipgloss Twins. Така или иначе, този обезобразен манга постпоп ще бъде труден за игнориране през 2015 г.
Други експериментални попизпълнители, които ще следим: Arca, Tokimonsta.
Авторът-изпълнител: Джеймс Бей
След пробива на Джордж Езра и Hozier през 2014 (последният стоеше зад два от най-добрите дебютни албуми в САЩ за миналата година), вече никой не може да спре наплива от баладичните автори-изпълнители. Точно в тази ниша се намества 24-годишният Джеймс Бей от Хитчин, Хъртфордшир (подобно на друга подаващо надежди ново лице, Rhodes) с дрезгав глас и цял наръч рок-балади. Турнетата му с Hozier и трите миниалбума - The Dark of the Morning, Let It Go и Hold Back the River - го изстреляха до наградата за „Избор на критиката" на наградите "Брит" - титла, печелена по-рано от Емели Санде, Адел, Флорънс Уелч и Том Одъл.
Други изпълнители, които ще следим: Rhodes, Фреди Диксън, Джак Гарат.
Най-новата вълна на Новата вълна: Public Access TV
Джон Итърли прави музика от почти десетилетие, първо като барабанист в Be Your Own Pet, после като помощник в най-различни групи. Сега е станал фронтмен на собствена банда - Public Access TV. Репутацията им в бранша надминава реалната им популярност към този момент, но Итърли знае как да прави сръчно конструиран китарен рок, който звучи точно като парче, взето от 1979: няма и една слаба нота в песни на Public Access TV, които изтекоха онлайн през последната година - жизнеутвърждаващ рок без душевни терзания или екзистенциални кризи. И изглежда тази тенденция скоро ще завладее САЩ: очаквайте да дойдат на мода и тесните вратовръзки.
Други подобни изпълнители, които ще следим: Broncho, Sheer. Mag, Rathborne.
Американският рапър: Raury
Raury формално е хип-хоп изпълнител, но би могъл с лекота да бъде категоризиран и в доста други стилове - той има диапазона, амбицията, всеядността и част от чара на Andre 3000, или дори Франк Оушън. Нищо чудно, че и той присъства в списъка BBC Sound of 2015 и бе избран от Лорди да участва наравно с Tinashe, Chvrches, Грейс Джоунс и Charli XCX в саундтрака на "Игрите на глада". Микстейп-компилацията му Wildfire (2014) подсказва колко разнообразни варианти за бъдещето има Raury - от изгладен, мощен синт-фънк и ембиънт поп до симфоничен, хорален рап.
Други американски рапъри, които ще следим: Боби Шмурда, Вик Менса, Винс Стейпълс.
Гаражната банда: Slaves
От White Stripes насам, рок-дуото се счита за музикално жизнеспособна (да не говорим за икономически разумна) единица за изпълнения и записи. През 2014, Royal Blood станаха най-големите британски износители на този формат, а през 2015 щафетата изглежда ще премине в Slaves от Търнбридж Уелс. Айзък Холман блъска на барабаните прав, така че да може и да пее (или по-скоро крещи), докато Лори Винсънт е китарист и съ-вокалист. В звученето им има и рокабили елемент, комбиниран с подхода на футболни хулигани към текстовете - което ги прави по-скоро метъл, отколкото бой-банда.
Други рокгрупи, които ще следим: DMA's, The Districts, Sunset Sons.
