През 1963 г. фолклорната вълна в музиката накарала младия Грег Дийринг да поиска да свири на банджо, но майка му твърдо отказала. Той все пак спестил 20 долара за инструмент, чиято реклама съзрял в местен вестник от Сан Диего - въпреки протестите на майка си, която била убедена, че инвестира в поредната кратковременна музикална мода. „"ъдето и да се обърнех, някой ме обезкуражаваше", спомня си той, „Това само ме правеше по-решителен".
Решителността му се превръща в призвание, когато през 1975 г. основава заедно с жена си Deering Banjo Company, която 38 години по-късно е водещият производител на банджо инструменти в Щатите. А тези дни интересът към тях достига връхната си точка - банджото излиза от рамките на фолк и кънтри жанровете и нахлува смело в поп музиката.
На наградите на Академията за кънтри музика миналата седмица беше пълно с банджо изпълнители, включително Ерик Чърч, Тайлър Суифт, Кейси Мъсгрейвс и The Band Perry. Инструментът, който обичайно има между 4 и 6 струни, трупа такава популярност сред професионалисти и любители, че компанията на Грег Дийринг е удвоила продажбите си за последната година. Предварителните поръчки са толкова много, че ако искате да пазарувате висококачествено банджо, ще трябва да чакате до 2014 г.
Възроден от братя Коен
Това не е първото навлизане на банджото в популярната култура. Всъщност по-голямата част от съществуването му е тясно обвързана с поп музиката, твърди Робърт Лойд Уеб, автор на историческата книга за банджото Ring the Banjar!. Звънкият му тон е стигнал до Америка благодарение на робите от Африка, които внесли ранни версии на инструмента отвъд Океана. Уеб заключава, че употребата му във вечерните забави от онова време всъщност запознала поп аудиторията със звука на банджото.
Днес се смята, че един филм на небезизвестните братя Коен рязко е издигнал банджото до сегашните му позиции: „О, братко, къде си?" (2000). „Филмът върна традиционната музика под светлината на прожекторите, направи я по-достъпна и отново интересна за хората", казва Уеб. В Deering Banjo Company разбрали със закъснение, че именно саундтракът на „О, братко, къде си?" им докарва все повече клиенти.
Сред тези клиенти били Mumford & Sons, страшно популярната английска фолк-рок група, която заедно с банди като Avett Brothers (и с решителната подкрепа на банджото) съживи фолка в поп музиката - по същия начин, по който и кънтри жанра се ориентира към по-поп звучене. Сега групи от цял свят, които биха използвали стандартните електрически китари, вместо това свирят на банджо.
Ще продължи ли тенденцията?
Майсторите на банджото хич не са единодушни дали популярността на техния инструмент ще продължи да нараства. Едни напомнят, че модата при инструментите е като всяка друга, хората бързо ще се наситят на този звук и ще си харесат някой друг. Само че уникалността на банджото може да му отреди друга съдба.
Укулелето също имаше своя Youtube вълна преди няколко години, но банджото има по-широк регистър и е по-скъпо, което означава, че като цяло по-сериозни музиканти ще се заемат с него. Затова Грег Дийринг е оптимист, че скоро ще чуем банджо звука и в някой танцувален хит. „Нямаме кристално кълбо, но можем да забележим дали тази мода се свива или разширява - определено не се свива", завършва той.
