Ако смятате, че Меган Трейнър е музикална еднодневка, макар и с прясна награда „Грами" за дебют и прозвището „захарната Адел", не сте прави. Тя държи хитови аса в ръкава си и внимателно подбира кога да играе с тях.
Откакто "All About That Bass" оглави чартовете по света, най-вече в САЩ и Великобритания и стана един от най-продаваните сингли на всички времена, младата изпълнителка трайно се задържа под светлините на прожекторите. Последната й година беше доста вълнуваща и изпълнена с участия, а сега Трейнър е пред издаване на втори албум - "Thank you".
Колаборацията с Джон Леджънд, озаглавена "Like I'm Gonna Lose You", а и предишните парчета, сред които "Lips Are Movin`" и "Dear Future Husband", обясняват защо албумът й „Title" премина с лекота котата от 1 милион продажби.
Макар че мнозина предпочитаха наградата „Грами" да отиде при австралийската инди рок изпълнителка Кортни Бърнет, 22-годишната Трейнър през цялото време бе смятана за фаворит, тъй като по-популярна и редовно се появява на светски музикални събития в САЩ.
Критиците определят творчеството й като мелодичен „поп от 21-ви век", смесен с ретро визия от 60-те години.
Списание Rolling Stone я нарече „най-необичайната поп звезда".
В клиповете си Трейнър създава цветни усещания - за RnB в млечен бар, лъскавия стил на Доли Партън. Визията напълно следва аудиторията, основно уязвими на любовни драми тинейджърки, и Меган им говори това, което искат да чуят.
Темите в творчеството й са свързани с проблемите на съвременните жени, от отношението към тялото (понеже певицата е по-пухкава от повечето си колежки) и тормоза до вътрешната сила и овластяването на нежния пол.
Изказването на певицата, че иска да „скъса веригите на абсурдните стандарти за тегло и слабост, налагани от индустрията на красотата", постигна огромен ефект и й спечели много нови фенове. Турнето на албума „Title" също бе под знака на борбата срещу униженията и тормоза на учениците с наднормено тегло.
Повлияна е от афроамериканския ду-уап, джаза и музиката от 50-те години, в това число Франк Синатра.
За най-големия си хит тя разказва: „Не съм окачвала "All About That Bass" да се задържи толкова дълго. Смятах, че никой няма да чуе тази песен. Никой лейбъл не я искаше, макар че всички я харесваха. Аз съм композитор, но нямаше изпълнител. В крайна сметка продуцентът Л.А. Рейд каза, че песента трябва да живее, независимо кой ще я изпее".
"All About That Bass" първоначално е предложена на звезди от ранга на Бионсе и Адел. В крайна сметка Меган Трейнър стана лице на собствения си продукт.
Трейнър пише музика от 15-годишна. Първата й група е изцяло семейна - брат й, леля й и баща й. Като тинейджър издава три независими самостоятелни албума, но никой не й обръща сериозно внимание, а известността й е по-скоро локална.
Успехът обаче идва толкова бързо, че тя не може да повярва. „All About That Bass" се задържа 7 поредни седмици на първото място в Billboard Top 100.
„Тогава се малко се уплаших, защото хората започнаха да ме питат - Ей, и ти ли ще бъдеш музикално чудо за три дни с една песен? В интервютата, които дадох, повтарях, че това няма да се случи", допълва тя.
