Прелитат високо и надалеко
Скачат и се смеят и сълзи се леят
Всичките юнаци, те са най-добрите
Смели във игрите, силни във душите
Можеше ли такъв победоносен текст да ни донесе достойно класиране на Евровизия за втори път, откакто участваме в конкурса?
Оказа се, че не. Пък и то как да очакваме чужденците да го разберат? На повечето от тях лириките сигурно им звучат като нещо екзотично, но напълно непонятно. Недооценени от жури и зрители останаха и фолклорните мотиви в модерна опаковка - отличителната черта на нашите представители Елица Тодорова и Стоян Янкулов, които този път не успяха да докарат страната ни до финал.
Двамата отпаднаха още на полуфинала, след като, заедно с фолклорна формация "Драгостин фолк" и рапъра Венци, представиха доста добре едно парче с особено спорни качества.
Важното е обаче, че няма причина нито да ги жалим, нито да недоволстваме от тях. Тъкмо напротив, съвсем спокойно можем да се гордеем с българския дует и да го поздравим за представянето в Малмьо.
Изпълнението на нашата песен "Само шампиони" беше много добро, а хореографията беше взривна и запомняща се, затова и успя да създаде страхотно настроение.
Подкрепени от певиците от "Драгостик фолк" и атрактивен гайдар, Елица и Стунджи отново разгърнаха уменията си върху барабани, разположени в хоризонтални и вертикални позиции. Към края те пристъпиха към предната част на сцената, където Елица затанцува ръченица боса, а Стоян й акомпанираше на тъпан.
Изглеждаше, че публиката ги приема отлично и в това нямаше нищо чудно. Нашите несъмнено измъкнаха максимума от „Само шампиони", а Елица пя страшно убедително.
Проблемът беше в самата песен
Основният мотив отново Елица и Стунджи да ни представят на Евровизия беше, че те единствени от българските участници дотук постигнаха нещо в конкурса. През 2007 г. дуетът ни класира на пето място от 42 страни с песента „Вода".
Тогава те отново бяха смели, оригинални и уверени, а пък и състезанието се решаваше единствено от зрителски вот, а не както сега с участието и на жури.
Но за разлика от „Вода", „Само шампиони" е твърде монотонна и шаблонна, за да разгърне потенциала на Елица и Стунджи.
А по крайно непонятни причини текстът наподобява скандиране на футболна агитка. „По-добре да бяхме пратили в Малмьо „Нашта система 4-4-2", заядоха се някои скептици по форумите още преди снощния полуфинал.
Но в първите часове след отпадането на нашите, реакциите на българите в социалните мрежи бяха положителни спрямо Елица и Стунджи и гневни спрямо Евровизия. Преобладава мнението, че това е била поредната несправедливост към България в едно състезание, решавано от мъглява смесица между зрителски вот и предпочитания на журито.
Няма причина да страдаме
България продължава да е в периферията на този конкурс и да участва на олимпийския принцип, но добрата новина е, че това не бива да ни трогва особено.
Не е трудно да се забележи, че в последните години Евровизия деградираше с всяко поредно издание. Музиката се изместваше на все по-заден план и беше сведена до паразитен шум, на чийто фон певците разгръщат морално остарелите си послания.
Само че сега нашите изглеждаха на добро ниво при една от по-силните години на Евровизия. Наистина песните все още са в голямата си част посредствени, но певците са добре подготвени и в хореографиите им често има интересни и запомнящи се неща. Тъй че конкуренцията никак не е за подценяване.
Ако държим да се оплачем от нещо, то това са опитите на певците да се оплитат във всякакви възможни каузи и да се подмазват на определени групи, за да привлекат вота им.
Например снощи финландката Криста Сигфридс подкрепи гей браковете с песента си Marry Me, а накрая на изпълнението се целуна с една от танцьорките.
Въпреки че е забранено в песните на Евровизия да има политически каузи, организаторите допуснаха заигравката на финландката, което вероятно ще им излезе през носа, защото мнозина ще последват примера й.
Пък дали в самата песен на Криста Сигфридс въобще има нещо ценно? Няма значение, стига в случая да се привлече вотът на гейовете. Поне за полуфинала номерът й се получи, защото тя успя да се класира напред.
А, да - финалът е утре вечер. Ако въобще го гледаме, то ще е защото искаме да чуем песента, композирана от мъжката част на ABBA Бьорн Улвеус и Бени Андершон.
Те са създали We Write the Story ("Ние пишем историята") не за да се пробват отново в конкурса, който навремето ги направи известни, а просто за да отпразнуват тазгодишното домакинство на Швеция. Нищо чудно We Write the Story да се окаже по-хубава от всички песни в конкурса.
Оправдания всякакви....Не мисля,че скоро ще имаме убедително представяне на този конкурс.
По принцип, за мен ЕВРОВИЗИЯ като конкурс си е направо супер joke! Просто такава липса на оригиналност, толкова копиране от по-стари победители и наистина скучни или абсурдни песни няма никъде! НО, вече ми писна да чета плюнки по адрес на Елица и Стунджи - да, и аз не съм огромен фен на песента, ама поне хората са направили нещо различно и интересно, вкарали са малко дъбстеп да са в крак и направиха няк'во шоу (сега им гледах клипа от снощи в ютуб). Аз не мога да разбера - защо където и да прочета нещо за тях и само хвърчат яки плюнки в коментарите? Т'ва българина е бахти злобното човече, братче! От къде ли не (цяла Европа) пишат колко жалко, че нашата песен е отпаднала и такива работи, само Ганьо плюе и маже! Много ми е интересно, как пък от всички дето недоволстват от песента, веднъж не чух кой СПОРЕД тях е трябвало да ни представи? Айде поне кажете като те не стават, кой мислите, че щеше да ни представи по-добре от БГ-изпълнителите? Ама то само с хейт не става, бе, повръща ми се вече от български форуми (то затова и все по-рядко се зачитам). А, да, и сега очаквам да завалят минуси и подигравки - през уя ми е! Айде лек ден!
Песента наистина си беше тъпа. Някак си не ми се връзва на убежденията да гласувам за нещо, което не ми харесва.
Само на мен ли ми се струва тъпо да изпращаме два пъти едно и също на Евровизия? Песента няма да коментира щото не съм я слушал и не съм я гледал, ама зрителите предполагам очакват да гледат всеки път нови и разнообразни неща, а ние им изпращаме претоплената тумба-лумба с бИрИбаните от преди няколко години.... Ако сметнете, че не съм прав и нацвъкате минусите, то тогава нека изпращаме и за мис Свят постоянно Жени Калканжиева, щото тя се класира 6-та, а със следващите кифли нямаме успех. Е нищо, поостаряла е малко, но поне ще сме заложили на доказана мис-ка
Защото песента им не е добра. Не може да те завладее... Има толкова хубави български песни, които те карат на настръхваш... Какъв е шансът с тази? Не знам как става това с избора на песен, но със сигурност през последните години се проваляме.
7 Оня Дето Го Трият | 17.05.201311:38 Само на мен ли ми се струва тъпо да изпращаме два пъти едно и също на Евровизия? -------------------------- ЛЮБИМОТО ми в български форум: някой, който въобще не е запознат с това, което коментира и най-малкото не си е направил труда да прочете и да провери малко факти, НО ВЕЧЕ изказва КОМПЕТЕНТНО мнение по въпроса Не сме първите, нито последните, които пращат едни и същи музиканти 2 пъти. И не, че ми пука за Евровизия, каот вече споменах, но нека не забравяме, че това си е чисто политически конкурс и пренебрежителното отношение към България от няколко години само показва ясно колко ни обичат в Европа и колко им пука за нас. Кажи речи сме нещо като последна дупка на кавала... И другото, което е - както и очаквах - всеки се изказа колко е зле песента, но така и не чух поне едно предложение за някой достоен да ни представи... Ама то е лесно да се плюе, но виж - когато трябва нещо положително да се каже, там вече става страшно и сложно, жалка работа...
А нещо за предложението на пращаме всеки път и Жени Калканджиева на мис Свят да кажеш?
На мен не ми е ясно, как групи които никога не свирят пред хора, нямат участия по клубове и концерти ги уреждат да ни представляват? Никога не съм чувал за концерт или участие в клуб нито на елица нито на стунжи. До година твърдо ще лобирам по всяка вероятност за тази група, хората очевидно много им се кефят и направо взривяват тълпата: http://www.youtube.com/watch?v=9Lvo-bJGSas
Евровизия е супер измислен конкурс, затова подкрепям идеята за участие на олимпийския принцип. Няма никаква гаранция, че след предварителен конкурс у дома, ще изпратим нещо смилаемо за европейския слух, за който балканския ритъм е екзотичен, но неразпознаваем като хит. Реалисте, казваш, че не си фен на Елица с барабаните, не предлагаш нищо конкретно, но пък много държиш да чуеш алтернатива. Успешно хейтиш. 12Илия Илиев | 17.05.201312:39 Пресукционистите(барабанистите) се включват,когато.... ------- Моля? Я пак? Наистина ли?
Много се впрягаме. Евровизия НЕ Е музикален конкурс. Някога горе-долу беше – когато произведе АББА и Селин Дион. Но оттогава мина много време. Днес това е на първо място кротко вечерно ТВ забавление за средностатистическия европейски бюргер. Има светлини и пайети, има елемент на риалити шоу, с тези показно превъзбудени водещи и кадрите от модерния тип „зад кулисите“. Има и малко пиперец: дозата умерен национализъм, възбуждан от илюзията за титанична битка за престиж между европейските нации. всъщност не само европейски – форматът е по-скоро „Европа плюс“, сиреч Европа и нейната „близкая заграница“ (ако използвам руския термин, означаващ зона на непосредствено геополитическо влияние). „Битката“ обаче не е реално състезание, а по-скоро нещо като телевизионен кеч: умело режисирано зрелище, създаващо усещане за драматизъм. Нито е целта да се търсят нови явления в популярната музика, нито от това събитие могат да се очакват някакви общественозначими послания. Точно обратното: селекцията е предимно мейнстрийм поп, с тук-таме по някое изключение, умишлено допуснато „за цвят“, от който тип са Елица и Стунджи. Някои от изключенията дори печелят, като украинката Руслана и финландците от Лорди. (Всъщност, чудил съм се дали зад успеха на Руслана и особено на Лорди не стои един вид общоконтинентален „протестен вот“ срещу прекалено зализаната и захаросана маса от участници.) Посланията също са внимателно премерени така, че да хем да не цари пълна скука, хем да няма нищо революционно: гей-провокацията на Криста Сигфридс е точно на нивото на бойкота от страна на Грузия преди няколко години, когато предложената от грузинците песен беше отхвърлена с мотив, че осмивала Путин. Малко нагнетяване на съспенс, нищо повече. На второ място Евровизия е едно сериозно ежегодно социологическо проучване: от една страна на миграционните процеси и взаимопроникването на националните общности в рамките на континента, и от друга – на настроенията между отделните нации. Разбира се, подобни анализи не се огласяват особено, но със сигурност се правят: материалът е уникален (поради уникалния регламент за гласуване), а данните са в изобилие. И на трето място, конкурсът е едно паневропейско културно-масово мероприятие, целящо да докаже на самите нас, европейците, колко сме готини и колко задружно си живеем заедно. С две думи – европейски колективизъм и интернационализъм в действие (социалистическите ги оставихме в историята, на тяхно място дойдоха европейските). Имайки предвид всичко това, от нас се иска да избираме всяка година по някое поп парче и да го пращаме там. Не за друго, а за да не се „делим от колектива“. И по възможност да гледаме да ни излиза по-евтиничко. Да влагаме особени емоции е безпредметно. Иначе Елица и Стунджи са много готини. А песента им беше скучна. Това е.
Сега, "Вода" е наистина страхотно парче и с него е лесно да се гордее човек... Само дето то излезе преди шест години. Отдавна. Елица и Стунджи са вероятно единствените кадърни музиканти, представяли България на "Евровизия", затова и да се изложат по този начин беше неочаквано... и неприятно. Честно казано, до преди няколко дни изобщо не знаех, че конкурсът тече, а не ме и интересуваше. Не мисля, че някога изобщо някой е печелил заради чисто музикалните качества на своята песен. Както и да е, принципно няма нищо лошо в това един и същ изпълнител да се яви два пъти - и преди се е случвало. Дима Билан втория път даже май спечели. Проблемът идва, когато второто явяване е песен, която може - буквално - да бъде написана и аранжирана за по-малко от час време, какъвто е случаят на "Само шампиони", а текстът е на нивото на футболните агитки - макар че Европата не може да разбере думите, такива неща имат значение. Няма лошо и във фолклорните мотиви... Принципно. Хората масово кльопат етно неща, няма как да не сте го забелязали. Само дето... `айде стига. Не е задължително да изкараме киселото мляко, шопската салата и неравноделните ритми, за да ни разберат, че сме българи, още повече, че в конкретния случай на тоя текст фолк-елементите повече пречат, отколкото помагат.