Изборната победа на Румен Радев на парламентарния вот у нас вече предизвика широк международен отзвук.
Редица западни издания отразиха случая, наричайки бившия президент с епитети като "приятел на Путин", "новият Орбан", "приятелски настроен към Москва", "Троянски кон на Русия в ЕС и НАТО" и т.н.
А руската агенция ТАСС публикува възторжена статия за новия победител в българските избори.
Официалният Кремъл пък го поздрави за изразеното от него "желание за прагматичен диалог".
Редица суверенистки настроени политици в Европа пък приветстваха победата му като знак, че движението им е живо и продължава да набира сила, след като само седмица по-рано трябваше да преглътнат шамара от изборите в Унгария.
В България много от избирателите му предпочетоха да повярват на думите на самия Радев, че той е проевропейски и няма да променя геополитическата посока на страната ни, като единствено ще иска България да отстоява интересите си в ЕС и НАТО. Други, на свой ред, вече виждат връщащата се дружба с "Големия брат" на североизток.
Същевременно критиците му започнаха да се шегуват, че след тези резултати вече трябва да започнем да учим руски език.
Всичко това създава объркани очаквания към бъдещото управление на "Прогресивна България". Все пак с мнозинство от 131 народни представители той ще има възможност сам да формира правителство и сам да носи отговорност за управлението на държавата.
"А съвременните отношения трябва да се основават на практически подход, особено що се отнася до икономиката и сигурността. Вярвам, че ще бъдат предприети стъпки по отношение на връзките между Европа и Русия, базирайки се на споразумение за сигурността. Това е изключително важно за нашето бъдеще", коментира лидерът на "Прогресивна България".
Въпросът е какво можем да очакваме от това бъдещо управление във външнополитически план?
Много вероятно е Радев и "Прогресивна България" поне в началото да намалят значително своята ангажираност с международни теми и да се фокусират повече върху националните, включително избора на нов състав на парламентарната квота на Висшия съдебен съвет, борбата с корупцията и стабилизирането на икономиката.
Макар и с това значително мнозинство зад гърба си, Радев е малко вероятно да тръгне "да рита кошера" във външната политика, поне не и от самото начало, тъй като това може да бележи цялото му управление.
Затова и ако някой очаква, че бившият президент и бъдещ премиер на България ще тръгне да изкарва България от Европейския съюз и НАТО, ще остане излъган.
Поне към момента България разчита твърде много на връзката си с Европа - не само като субсидии, но и на връзката с европейските пазари, която е от жизнена важност за икономиката на страната ни. Подобен завой и вкарването на България отново в оста на влияние на Русия е нерентабилно и лишено от всякаква логика.
Подобен сценарий ще е икономическо самоубийство за България.
Също така в нито един момент Радев не е говорил за излизане от някой от двата блока, дори напротив.
Официалната позиция на "Прогресивна България" е, че партията ще търси активно участие във вземането на решения на ниво ЕС и преминаване от пасивно следване на европейски директиви към активно предлагане на инициативи, които защитават българския интерес.
Програмата на партията акцентира и върху ангажимента към колективната отбрана като част от НАТО, но с акцент върху развитието на собствения отбранителен капацитет.
Целта според формацията на Радев е поддържане на баланс, при който страната ни да е "надежден съюзник", но решенията за участие в мисии се вземат при строга преценка на националния интерес.
Тук е и ключовият момент - цялостното отношение на бившия президент към външната политика на България е стратегическа двусмисленост в стила на онзи стар принцип, приписван (не особено точно) на цар Борис III - "Винаги с Европа/Германия, никога срещу Русия".
В този принцип България трябва да бъде активна част от Обединена Европа, но... И следващите условия след многоточието реално ще носят реалната позиция, скрита зад всичките условности.
Сравненията с Виктор Орбан са интересни, тъй като според мнозина именно Радев ще се окаже идейният наследник на бившия унгарски премиер.
И все пак между двамата няма как да има перфектно съвпадение. В отношението си към Брюксел Орбан е откровена опозиция и човек, който не се притеснява да играе контра на ЕК. На база политическото му поведение досега от Радев обаче по-скоро можем да очакваме малко по-различно поведение.
Доста по-вероятно би било да видим бившия президент като някой, който поне привидно търси конструктивен диалог, но въпреки това залага свои изисквания.
Ако искаше да се позиционира като опозиция на Брюксел, той щеше да заеме по-радикална линия на поведение. Дори при казуса с приемането на еврото, Радев така и не се обяви срещу общата европейска валута, а публично настояваше, че българите трябва да бъдат питани по въпроса.
На практика двете са равнозначни, но самата формулировка говори, че той иска да пази "европейски профил".
Това му желание обаче по никакъв начин не пречи на една по-смекчена политика спрямо Русия и значително охлаждане спрямо Украйна, които можем да очакваме с висока сигурност.
На първо време лидерът на "Прогресивна България" вероятно ще поиска възобновяване на вноса на руски петрол и газ през призмата на "прагматичните отношения" с Русия и нуждата от по-конкурентоспособна Европа.
Радев открай време е застъпник и за тезата за възобновяване на преките контакти между ЕС и Русия и за постигане на мир във войната в Украйна с дипломатически усилия.
По тази линия почти сигурно е, че България ще спре доставките на военна помощ за Украйна и ще ограничи подкрепата, която оказваме за Киев. По това отношение Радев е възможно да заеме позицията на новия унгарски лидер Петер Мадяр, при която Будапеща не налага вето върху предоставянето на пари на Украйна, но отказва да се включи.
Общото очакване спрямо бъдещата власт у нас е да проявява гъвкавост.
Не твърда съпротива срещу Брюксел и подкрепа за Москва, колкото "избирателно разминаване" в позициите с Брюксел и игра "по ръба на позволеното", прикрита от тези за балансьорство, прагматизъм и стратегическа политика.
