Другото му аз сигурно е някакъв вариант на героя на Леонардо Ди Каприо от филма „Плажът", който обикаля света в търсене на приключения. Само че онзи от филма го прави за известно време, докато при Мартин това е начин на живот. Целият му живот. Пътува и свири. Или обратното.
Роден е във Видин, отраснал е в Пловдив, завършил е в Ротердам, учил е в Сантяго де Куба и Бъркли и живее в Ротердам.
Всъщност - вече не: преди седмици с приятелката си приключили с Ротердам и дошли за месец в България, който непредвидено се проточва в няколко месеца, но това е само кратка спирка по пътя. Следващата им дестинация е Индонезия, където местен лейбъл издаде неотдавна първия му солов албум, а намеренията им са да се заселят „за известно време" на остров Бали.
Мартин Денев е българин, пианист, студиен и концертен музикант с афинитет към есид джаза, ню джаза, всякакъв фънк и изобщо грууви музика „като оная през 70-те", без да забравяте и латиното, както и принципно уърлд музиката. Твърди, че е на 41 - не проверихме, но мисли, чувства и действа с лекотата на 25-годишен, което леко шокира при личен контакт с него.
По пътя
Обиколил е поне 40 страни („Има още накъде..."), свирил е по световноизвестни джаз фестивали и с някои известни групи, участвали в известни компилации - имената ще си ги намериш на сайта му.
„Миналата година поживяхме половин година в Джакарта, хареса ни. А и лейбълът ми там издава много хубава музика, точно в моята посока, имена като Марк Де Клайв, Real People, Kiotto Jazz Massive... Сприятелих се с момчетата".
„Всъщност, прибрах се до Холандия само да запиша следващия си албум. В Джакарта все пак е малко шумно и нервно, а ние обичаме и на тихо, и на зелено и под вода да прекараме малко време, по-разнообразно така, и Бали дойде като логичен избор. Там също имам много приятели, а има и много места за свирене по клубове - и като музикант, и като DJ, защото аз и диджействам. Спокойствие, зеленина, природа, можеш и да се гмуркаш, което също е важно, в Холандия няма много къде да се топнеш", казва Мартин.
Ах, този джаз... и уърлд
В Бъркли и Куба е учил на разменни начала. Куба го заинтригувала, защото преди това вече бил живял половин година на остров Аруба и Карибите му харесали. Цяла година обикалял с един интернационален бенд из островите в региона, „станахме местни звезди", усмихва се той сега.
Работи с различни групи и записва албуми с тях, докато един от синглите на Praful (чете се Пърфул, групата и изпълнителят са с еднакво име) успява да пробие в класациите на Billboard. Стоят над 70 седмици в класацията, продават над 100 000 сингъла и това им носи и две изтощителни години на „юнашки" по думите на Мартин турнета в САЩ.
От години си е мечтал за солов албум, но „винаги беше екшън, пък и имаше къде да се излееш творчески, но поне събрах много опит". Накрая сяда в студиото си - в ротердамското си жилище в една ферма в градския парк до езерото, където е нетипично тихо и спокойно - и успява да го направи за около година и половина. „Сам си направих почти всичко - продуцент, свирене, програмиране. Понякога идваха и други хора, застояваха се, свирехме и дъра-бъра, полека го направихме".
На турне с Рут в България
С Рут Колева се запознава чрез приятеля й Васил Вутев. Тя го кани да свири с нея на гиг в Амстердам, той пък я кани да пее на негови парчета в Ротердам. Тя толкова му харесва, че Мартин я моли да запише вокали за две парчета от втория му албум. Случайно се озовават по едно и също време в България и тя го кани за турнето си в началото на май.
„Беше малко като екскурзия - датите бяха така организирани, че за пет концерта обиколихме цяла България, прекосихме я няколко пъти. Караме, свирим, но в Бургас ходихме и на плаж, а в Сливен се качихме с лифт на планината. Не беше само свирим и си заминаваме. Разглеждахме наоколо". Българи - на екскурзия в България, която отдавна не познават.
С какво се идентифицира - България, Холандия? „Не, ама как, аз съм си от България, не от Холандия или някъде другаде! Но съм човек, който просто се чувства добре навсякъде. Винаги навсякъде съм малко у дома си и малко чужденец, като това последното за мен не носи негативен смисъл. Даже ми е малко удобно така - леко дистанциран. Ако има и една лека анонимност - също е добре дошла, обичам я".
Какъв е планът за Бали?
Ами... няма план, вдига рамене Мартин. „Така преди години отидохме за три месеца на Карибите - без никакви планове и идеи. Обаче се разбих от участия, свирих с кого ли не, и по два-три концерта на ден съм правил, с всякакви групи и формации".
Какъв е ключът, когато си на ново място и не познаваш никого? „Опитваш се да намериш хора, кои са местните музиканти, клубове, кои са интересни, запознавате се и така. Измисляш някакъв интересен местен проект, който да е добър и тръгваш. По същия начин е и с диджейството. Пробваш се, какво има да губиш? Имаш все пак и някакви умения и ги демонстрираш".
„Обичам да пътувам, това ми е тръпка от малък. Но музиката е най-важното нещо в живота ми. Доста съм изчистил страничните си занимания, общо взето, само това правя. Винаги гледам да съчетая музиката с пътуване и пътуването с музика. Успявам да се издържам с това, което правя. Естествено, има моменти, които са по-добри от други... (смях) ... Но това е част от играта. Като музикант жертваш малка част от свободата за сметка на сигурността и обратното."
Посреща с недоумение въпроса мислил ли е някога да си купи къща и да пусне корени някъде. Мисли, разменят погледи с приятелката си, пак мисли и избухват в смях: „Говорили сме си понякога... Абе може - в някое място, което ти е приятно. Но аз съм доста номад - и като мислене, и като манталитет. Вместо да купя къща, когато имам пари, живях десет години в тази къща във ферма в Ротердам, защо да я купувам? Абе, това с къщата звучи много плашещо някак, много окончателно. Е, след още двайсет години - може би да... Виж, покоят е в главата ти, не е свързан с къща и застопоряване на едно място".
„Индия е най-интересното място, на което съм бил, тя е няколко нива над всички други места", казва категорично. „Тя е страшно странна, противоречива, шарена, неочаквана. Три месеца само обикалях страната, накрая не ми се искаше да си тръгна. А след Бали бих отишъл в Бразилия, веднага щом мога да отделя няколко месеца".
Пепел от рози
Мартин е сбъднатата мечта на много хора - пътува, свири, забавлява се. Разбира се, той възразява на тази представа: „Нещата не са само рози. Не е поредица от падащи звезди, но не е и поредица от брадви, да. Но има и кофти моменти".
„Най-зле като че ли беше, когато в САЩ си загубих паспорта точно когато трябваше да си заминавам. В един момент нямах паспорт, нямах билет да пътувам, нямах работа, нямах къща, нямах пари и нямах никаква идея какво да правя. Америка не е най-приятното място да си в безизходица. Но шокът е в първите няколко часа, после мозъкът ти започва да работи на оцеляване и в крайна сметка изкарах жестоки няколко месеца, докато нещата се оправят".
„О, да свирил съм много по улиците - и за опит, и за пари. Особено в Холандия, тогава бяха бедни студентски години. Направихме едно трио и изкарвахме добри пари, защото бяхме много атрактивни. Виж, по онова време правех всякакви неща и даже ми беше удоволствие, че изкарвам пари със свирене, пък и на улицата да е. В Ню Йорк например на улицата и в метрото могат да се чуят наистина фантастични музиканти, там е много впечатляващо".
Мартин обяснява, че за да се издържаш с музика навън, трябва да си много гъвкав, да имаш много контакти („аз изглежда съм имал късмет", свива рамене той), но и да си в известна степен универсален („да можеш да свириш много различни неща и в различни стилове"), за да се впишеш в повече ситуации.
И да си горе-долу лесен за работа, допълва. При холандците това също е важно, често ще чуеш за някого, че е много добър музикант, но трудно се работи с него - често закъснява, много мрънка. Трябват доста социални умения. Но не и да нямаш никакъв характер, подчертава. Защото на сцената искат музиканти с характер, които са малко така, чешити. Винаги трябва да пазиш баланс.
Началото
Учи тук една година в консерваторията, но е много разочарован, тогава е още 1991-а и той разбира, че си губи времето и енергията. Започва да търси начин да учи в чужбина и да събере пари за това. Влиза в един бенд и отиват да свирят в Швейцария, Люксембург, Германия. Две години обикалят и събира пари да опита поне да плати за образование и да изкара няколко месеца без да работи.
„На нашите никога не съм могъл да разчитам финансово, иначе като подкрепа и разбиране - винаги!", казва Мартин. Баща му също е музикант, но е от поколението, което е било младо през 60-те и в резултат е било „много очукано от онова време". Чичо му е Любомир Денев - известен композитор, пианист и диригент през 70-те и 80-те години. „Той винаги ми е бил пример и вдъхновение, също винаги много ме е подкрепял", казва Мартин. „Джаз, класика, естрада - рядко някой успява да се реализира пълноценно на толкова различни поприща като чичо ми".
Записва накрая висше в Холандия. „И изпуках каквото бях събрал - само за два-три месеца! Но такова е положението, оправяхме се както можем. Човек е способен на какво ли не, особено като опре ножът до кокала. А бяха
Трудни времена
„Бачках каквото може. Мил съм чинии по заведения, бил съм гол модел в Художествената академия - ми то е лесна работа, седиш гол два часа и е добре платена. Притеснително е първите пет-десет минути, след това даже добиваш самочувствие. Работих в гардероби по клубове, разлепях плакати по улиците, продавах сандвичи по разни партита..."
„Първите години особено беше много трудно. Работех каквото и да било, нямаше значение. Даже по това време беше още по-трудно, защото тогава българите нямахме право да работим легално в Холандия. Ние плащахме и двойно по-високи такси, защото не бяхме в ЕС. Не получавахме и стипендии, каквито другите държави даваха на студентите си в чужбина".
„Отделно и родителите на другите ми колеги им помагаха, хич да не е, но получаваха истински заплати, а не като нашите тук в България. Бяхме в едно много незавидно положение... Но никога не съм се чувствал онеправдан. Напротив, това ти дава ищах за учене и енергия за работа. И като се обърнеш в един момент назад, виждаш, че по-скоро ти е помагало".
