Жанрът "метъл" завъди толкова много групи, че понякога е трудно да се направи разлика. Bullet for My Valentine обаче има с какво да се откроят - разбиващи китарни сола и отчетлива мелодичност.
Ето как една колежанска банда от Уелс, откърмена с дежурни кавъри на Nirvana и Metallica, израства до световна слава. От първите разочароващи ревюта до наши дни, надали някой може да оспори борбеността и постиженията на бандата от Кардиф.
"Мелодията е нашият подпис. Тя е заложена във всеки албум, който правим - колкото и да се стремим да се развиваме и да експериментираме", казват китарисът Майкъл Паджет - Падж и колегата му, отговарящ за баса и т.нар. "екстремни вокали" - Джейсън Джеймс или просто Джей.
Вокалистът Мат Тък и барабанистът Майкъл Томас са другата половина от групата, пленила поне две поколения хард меломани и металяги. Изглеждат точно така, както трябва - като група за доказване. Да не издребняваме със задължителните татуировки, пиърсинги, тесни дънки, бради и полусъдрани тениски.
Преди да излязат за първи път пред софийските фенове - като подгряваща група на Rammstein, Bullet for My Valentine са отметнали доста работа. От февруари насам два пъти са обиколили света, а им предстоят още концерти - в Япония, Германия, САЩ, Австралия... Не се оплакват от натоварения график, даже напротив.
"Страхотно е. Делим сцената с огромни банди - Slipknot, Rammstein. Свирим по фестивали пред хиляди хора. Бавно се превръщаме в това, което винаги сме искали да бъдем - големи момчета, голяма група. Гладни и жадни сме това се случи", казва Джей.
Рецептата е проста
Bullet for My Valentine не стрелят на посоки и никак не се свенят от своята голяма амбиция - един ден да бъдат приемани наравно с музикалните им кумири - Guns N' Roses, Iron Maiden, Metallica, Pantera, Megadeath, Slayer, AC/DC.
Разбира се, момчетата не са формулирали тази иначе трудоемка цел в колежанските си години. Апетитът идва с яденето. Иначе казано - песен след песен, Bullet for My Valentine сами изграждат стил, който до момента им носи успех.
Определят като частично завръщане към корените на тежката музика, когато певците виеха глас вместо не крясъци, а китарите превръщаха най-яростната песен в разтапяща балада.
Идеологията на групата представлява добре премислена комбинация от твърди китарни рифове, ритъм и пеене, което Падж и Джей наричат „формулата на добрата песен".
Bullet for My Valentine експериментират със звученето си, но не и дотам, че да се откажат от китарните сола. „Много са важни, особено на големите фестивали. Аз се опитвам да вкарвам възможно най-много мелодия в солото - ако хората могат да го припяват и тананикат, значи си се справил добре", смята Паджет, чиято основна специалност са именно шестте струни.
Падж и Джей изтъкват и друг ключ към успеха - наричат го единство. „Познаваме се от доста време. В началото нямахме идея какво ще се получи. Нямахме очаквания. Водихме се от мечтите си. И с всеки албум ги изпълняваме".
Джей много добре какви трябва да са песните на бандата: „Дали можеш да ги запееш, дали остават в съзнанието ти".
Как ги предпочитате - мирни или изтрещели?
В последите години България е дестинация-магнит за метъл банди, а и за истински величия на рок музиката. Падж и Джей предпочитат да се водят от собствени впечатления. Интересува ги най-вече как ще реагират феновете.
Съдейки по изпълнението им на Sofia Rocks, родната публика остана доволна и дори попяваше по време на "Tears Don't Fall".
"Хората са различни. В Япония всички млъкват по време на песните, за да можеш спокойно да им кажеш нещо. След това полудяват. В Германия е точно обратното - там хората направо откачат. Има непрекъснати мелета пред сцената", разказва Паджет преди гига на националния стадион "Васил Левски".
"До този момент имаме късмет с реакциите на хората. Колкото повече на тях им харесва нашето шоу, толкова по-добре за нас", изтъкват двамата от Bullet for My Valentine.
В началото бе кавърът
Историята им започва доста тривиално. В края на 90-те години вероятно са поредната колежанска група в Уелс, която прави неометъл кавъри на Nirvana и Metallica.
"Трябва да си кавър банда, преди да започнеш да правиш авторски песни. Това помогна на всички да станем професионалисти. Трябва да слушаш чужди песни и да се учиш от тях", убеден е Джей.
Майкъл Паджет е напълно съгласен. Нещо повече, той отдава част от успеха на бандата именно на този период от историята й и влиянието на рок динозаврите от 70-те и 80-те.
Басистът също сваля шапка на класиците: „Смятам, че сме станали това, което сме, защото никой не свиреше такава музика, когато започнахме. Тя е в кръвта ни - солата, мелодиите, добрите рифове. Не всичко е шум и крещене".
Групата тръгва под името Jeff Killed John, но бързо го изоставя за сметка на сегашното. Така започва възходът за Bullet for My Valentine, която бързо стига до световната сцена. За това помага златният дебют на албума „The Poison" от 2004 година, след който групата прави завой към по-твърдо звучене.
Еволюция
Новият им албум "Temper Temper" звучи доста по-различно от предходните. Тавата е по-достъпна за не-фенове, тъй като е замислена за „по-широка публика". Почеркът на бандата обаче си стои - мелодията и солата, разбира се.
Ако си мислите, че става дума за някакъв гаден комерс, Джей веднага има отговор: "Концентрирахме се върху песните и върху това, от което те се нуждаят. Опростихме част от тях, махнахме по-тежките елементи. Важно за нас е самото композиране, по-доброто пеене, по-лесният за възприемане звук, но при запазване на Bullet-ското".
"Никой наш албум не е въртян толкова много по радиото, тоест - явно се справяме добре", казва басистът, но признава, че някои от старите фенове в началото не били възхитени от албума.
Паджет е още по-директен защитник на музикалните експерименти: "Никоя банда не бива да записва един и същи албум два пъти".
Понеже човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му, той си пожелава след година-две бандата да е хедлайнер на голям фестивал. Ако мелодичният вирус в звученето на Bullet се превърне в пандемия, защо пък не? Разделяме се с усещането, че Bullet for My Valentine тепърва започват кариерата си.
