Предходната година рок величията са понесли доста критики за шестия си албум във Великобритания Their Satanic Majesties Request. Stones не успяват да сътворят запомнящи се песни за него и получават обвинения, че просто копират Beatles и излезлия месеци по-рано Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band.
"Разполагахме с твърде много време, прекалихме с наркотиците, нямахме продуцент, който да ни каже "Стига толкова", е обяснението на фронтмена Мик Джагър за изданието, от което и самата банда е недоволна. Но какво завръщане следва само! Beggars Banquet връща Stones към техните рок корени и представлява шеметен комерсиален успех, радващ се и на страхотни отзиви от критиката. Албумът поставя началото на невероятно плодотворен 5-годишен период за Stones и още първата песен в него е вечната Sympathy for the Devil.
Тук случаят е малко по-различен. His N Hers е албумът, с който Pulp най-сетне осъществиха пробива си след 11 години на трудности и три предишни албума, които далеч нямаха същия заряд. В His N Hers лидерът Джарвис Кокър напълно потъна в ролята си на огорчения, но остроумен глас на една объркана нация. Сингли като Babies и Lipgloss направиха името Pulp популярно, за да дойде големият триумф в следващото издание Different Class с неостаряващи песни като Common People и Disco 2000.
С този албум U2 кандидатстваха, за да си върнат длъжността „най-добра музикална група на планетата“. Самите те описват All That You Can't Leave Behind по този начин и със сигурност той успя да ги върне сред най-големите имена в музиката (дори и да не стигнаха точно до върха). Три години по-рано ирландците бяха разочаровали с Pop. Изданието беше затвърдило електронните им влияния, но не роди запомнящи се песни, беше завършено в последния момент след проблемни записи и не се хареса на самите U2. В All That You Can't Leave Behind обаче, Боно и компания излязоха с мощна колекция от невероятни песни като Beautiful Day, Stuck in a Moment You Can't Get Out Of, Elevation и Walk On, които и до днес не излизат от плейлистите на феновете. Албумът донесе общо 7 награди „Грами“ и гарантира на U2 бляскаво бъдеще.
Бандата направи 4-годишна пауза след Hail To The Thief – натоварва албум от 14 песни, посрещнат студено от критиката. Hail To The Thief не беше слаб албум, но представляваше крачка назад в сравнение с предишните няколко издания, превърнали петимата от Radiohead в легенди. Групата използва добре паузата, за да избухне с нова сила в In Rainbows - мрачно, красиво, многопластово произведение в два диска, пълно с шедьоври, които се допълват идеално.
Фреди Меркюри, Брайън Мей, Роджър Тейлър и Джон Дийкън не спират да експериментират през всичките години на Queen, но с Hot Space (1982) може би отиват твърде далеч. Елементите на диско, фънк, денс и R&B са прекалено силно застъпени за сметка на характерното звучене на групата. Две години по-късно с The Works, легендарната британска група се завръща към това, което умее най-добре - с типичните рок похвати в свиренето на Мей и Тейлър, макар и отново допълнени от синтезатори и диско елементи. Важното е, че в The Works попадат песни като Radio Ga Ga и I Want To Break Free, и до днес любими на феновете. Има място и за по-класически рокендрол (Hammer To Fall) и типичните за Queen комплексни пиано балади (It's A Hard Life). Според някои The Works си остава връхната точка в късното творчество на групата.
След разпадането на Beatles, Пол Маккартни беше в труден период и първите два издадени албума с Wings не бяха особено впечатляващи. После обаче той отново се утвърди с Band On The Run като могъща креативна сила и преоткри композиторските си възможности с песни като Jet и Bluebird. Албумът няма как да се мери с нивото на Beatles, но показа, че Маккартни има голямо бъдеще и след края на недостижимата ливърпулска четворка.
Kill Uncle (1991) представлява още един случай, когато самият изпълнител е недоволен от албума си и осъзнава, че е способен на нещо много по-добро. След години Мориси сам си го описа като бледнеещ и блудкав албум, а той се появи във важен момент от кариерата на певеца и беше едва второто му самостоятелно издание след разпадането на The Smiths. Точно когато феновете се чудеха дали Мориси ще може да се справи със солова кариера, той разби всякакви съмнения с Your Arsenal. Със съвсем нова група музиканти наоколо, Мориси показа най-доброто от себе си и сътвори може би най-силното си самостоятелно издание и до днес.
Още с първите си два албума Спрингстийн печели критиката на своя страна, но не успява да направи голям бум в класациите. Born To Run обаче променя кариерата му, която можеше да се развие в много различна посока. Всъщност този албум е бил някакъв последен напън от страна на лейбъла му да бъде постигнат масов бум след разочароващите минали издания. В Born To Run са били вложени солидни средства и с него Спрингстийн вече оползотворява потенциала си и успява да продаде 6 милиона копия в Щатите. И до днес това е сред най-прочутите и качествени албуми на Спрингстийн, който отдавна е със статут на легенда.
Тук историята е легендарна. Пънк рок триото разочарова с Warning (2000), отчита спад в продажбите и понася обвинения, че е забравило корените на музикалната си същност. Между тримата в бандата отношенията също никак не са гладки, но след известна пауза те все пак се заемат да правят нов албум на име Cigarettes and Valentines.
Записите на новите песни обаче шокиращо са откраднати и Green Day взимат трудното, но велико решение да започнат отначало със записване на съвсем различен материал. Резултатът е American Idiot – техният най-качествен албум и същинска пънк рок опера, уловила духа на своето време. Песните отправят тежки критики към политиката, към американския начин на живот, към управлението на президента Буш, към манипулативната медийна среда и лековерната й аудитория. American Idiot остава един от най-емблематичните албуми на десетилетието.
