Маестро Мориконе вдигна палката... и филмът започна. Прожектира ни го музиката на един от най-големите композитори, заради когото бяха дошли над 9000 души в столичната зала "Арена Армеец".
Слушаш мелодиите, които за почти всички в залата са темите, преплетени с детството и младостта им - и си казваш, боже, добре, че я имаше романтиката на XX век - времето, когато имаше кино и нямаше блокбъстъри. Мда, остаряваш :)
Не сте ли ходили с баща си в киното, за да гледате "Добрият, лошият и злият", където музиката на Мориконе звучи почти през цялото време - и както обяснява режисьорът Серджо Леоне се превръща дори в "елемент от действието"? Или този стар, стар филм "Сицилианският клан", където младият Делон си партнира с Жан Габен (преди да направят фамозния "Двама мъже в града"), а в триото е и Лино Вентура...
85-годишният композитор вече обясни на журналистите, че би искал да се знае, че пише и друга, "абсолютна" музика, както я нарича. Независимо иска или не обаче, светът ще запомни Мориконе чрез киното, меломаните ще оценят и "абсолюта".
"Чувствах се като дете в сладкарски магазин!", каза снощи момиче на 20+, за която филмите, за които Мориконе твори, би трябвало да са усмивки и сълзи от старите ленти. Музиката му обаче излезе извън лентите, прашните улици и конете на Дивия Запад, каубоите и сините очи на Хенри Фонда с пурата между зъбите, Бруклин и младия Де Ниро.
Тези прекрасни мелодии, с основна тема, лесна за запомняне, която Маестрото обогатява чрез добавяне на нови инструменти и вокали, продължават да ни разказват.
Концертът вчера беше тематичен. Започна с музиката от "Недосегаемите", премина през темите от "Имало едно време в Америка" и "Легенда за пианиста", "Сицилианският клан" и още няколко, следваше раздела, да го наречем "Серджо Леоне", "Chi Mai" (когато Жан-Пол Белмондо умираше като Жослен Бомон на поляната преди да успее да се качи на хеликоптера, застрелян от "свои") и... да спрем дотук с изброяването.
На раздяла ни награди с четири биса.
Професионалистът Мориконе още пише музика. От 4 сутринта.
В тролея, чакан дълго след концерта, претъпкан с народ, пътуваха и момичета от хора на Класик ФМ, без които нямаше да има бисове и концерт. Едва успяха да се държат, носейки чантите със сценичните си костюми. Изглеждаха щастливи, като всички нас.
