Примамливо лъскави плочки в оранжево, зелено, синьо и жълто - те са хитът на 20-те и 30-те години на миналия век. Хората са луди по интересния им вид, толкова различен от обичайните сиви тонове в облицовките, и се надпреварват да ги използват за каквото се сетят.
Така се появяват коридори, бани, кухни и цели обществени пространства, облицовани с глазирани цветни плочки. По-късно се установява, че те носят със себе си сериозен проблем - радиоактивни са.
За глазурата, която придава ярките цветове, се използва уранов оксид.
Сред обектите, облицовани в ярко оранжеви плочки с лъскав финиш, е и Розенталер плац в Берлин. Станцията на метрото отваря врати през април 1930 г.
Архитектът, който я проектира - Алфред Гренандер - хвали плочките заради техния вид и издръжливост, каквито са необходими на подобно съоръжение.
Гренандер е и сред архитектите, които държат всяка спирка на метрото да е с различен цвят и със собствен цветови код, за да се ориентират пътниците по-лесно.
Розенталер плац заедно с другите станции, творения на визионера, се смятат за пример как трябва да изглежда модерната, красива и комфортна подземна железница. Никой не приема за опасни плочките, глазирани с уранов оксид, а и няма особено време за това, защото Втората световна война настъпва.
Конфликтът превръща спирката в бомбоубежище, а тюбингите за мотрисите на метрото са ценно укритие за берлинчани и за немските военни.
След края на Втората световна война Розенталер плац се превръща в станция-призрак, защото попада в Източен Берлин. Отваря отново през 1989 г., като отново никой не подозира, че плочките ѝ са радиоактивни.
Това откриват през 90-те преминаващи през станцията, които носят в джобовете и раниците си вече достъпните любителски гайгерови броячи. Не един и двама са онези, които чуват как уредите започват да пищят тревожно в момента, в който се навлезе на спирката.
Повикани са специалисти, които установяват, че когато гайгеровият брояч се допре до оранжевите плочки, започва да писука силно.
По сходен начин се разкрива, че са радиоактивни плочките на Александерплац - една от най-големите метро станции на Берлин. Тя е облицована със светлосини плочки, чийто цвят отново се дължи на урановия оксид. Подобни са и плочките и на още поне три станции по същата линия - U8.
И тук идва най-важният въпрос - опасен ли е престоят на граждани и гости на немската столица, докато чакат метрото?
Не, глазурата от уранов оксид няма толкова силно излъчване, за да е истински опасна за човешкия организъм.
Тя представлява заплаха, само ако се стои изключително близо до плочките и то с часове наред.
Човешкият организъм получава по-силно облъчване при полет със самолет или при няколко рентгенови снимки за кратък период от време.
Затова и след кратък размисъл общината на Берлин решава да не ремонтира Розенталер плац, а да я обяви за безценно културно и архитектурно наследство.
Пък и станцията се появява във времена, в които на пазара все още има паста за зъби и кристални сервизи с уран, които светят в тъмното.
