Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Най-лошите солови албуми на всички времена

9. Whitford/St. Holmes (1981) – Брад Уитфорд и Дерек Ст. Холмс

След като Aerosmith се разпадна на парчета в началото на 80-те, членовете на групата опитаха да поемат в други посоки. И The Joe Perry Project всъщност не беше никак лош. Е, не беше на нивото на Aerosmith, но и не падна до степен да пълзи на дъното заедно със съвместния албум на Брад Уитфорд и Дерек Холмс.

Взимаш двамата джентълмени в поддържащи роли в своите групи (Уитфорд като китарист на Aerosmith и Холмс като вокалист от бандата на Тед Нюджънт) и какво получаваш? Двама джентълмени, които не могат да пишат песни. Страхотно!
9. Whitford/St. Holmes (1981) – Брад Уитфорд и Дерек Ст. Холмс

След като Aerosmith се разпадна на парчета в началото на 80-те, членовете на групата опитаха да поемат в други посоки. И The Joe Perry Project всъщност не беше никак лош. Е, не беше на нивото на Aerosmith, но и не падна до степен да пълзи на дъното заедно със съвместния албум на Брад Уитфорд и Дерек Холмс.

Взимаш двамата джентълмени в поддържащи роли в своите групи (Уитфорд като китарист на Aerosmith и Холмс като вокалист от бандата на Тед Нюджънт) и какво получаваш? Двама джентълмени, които не могат да пишат песни. Страхотно!

8. Gone Troppo (1982) – Джордж Харисън

И четиримата от The Beatles са произвели поне по една самостоятелна плоча, достойна за топ предложенията в тази класация, но Джордж Харисън със своя Gone Troppo (австралийски израз за някой, който си е изгубил ума) прибира наградата от името на целия отбор.

Все още разтърсен от смъртта на Джон Ленън през 1980 г. и очевидно разсеян покрай заниманията си с правене на филми и състезания с коли, Харисън откровено е претупал албума и след това си е взел петгодишна почивка от правене на музика. Ами какво да кажем? Колкото по-големи са очакванията, толкова по-голямо е и разочарованието – съжаляваме, Джордж, и благодарим на теб, Ринго.
Снимка: Getty Images
8. Gone Troppo (1982) – Джордж Харисън

И четиримата от The Beatles са произвели поне по една самостоятелна плоча, достойна за топ предложенията в тази класация, но Джордж Харисън със своя Gone Troppo (австралийски израз за някой, който си е изгубил ума) прибира наградата от името на целия отбор.

Все още разтърсен от смъртта на Джон Ленън през 1980 г. и очевидно разсеян покрай заниманията си с правене на филми и състезания с коли, Харисън откровено е претупал албума и след това си е взел петгодишна почивка от правене на музика. Ами какво да кажем? Колкото по-големи са очакванията, толкова по-голямо е и разочарованието – съжаляваме, Джордж, и благодарим на теб, Ринго.

7. She’s the Boss (1985) – Мик Джагър

В средата на 80-те вие сте певец на може би най-голямата рок група в историята и благодарение на един изненадващ хит (Start Me Up) бандата ви е навлязла успешно в MTV ерата. Какво правите в такъв случай? Казахте ли „Зарязвам всичко останало и се хвърлям в първия си солов албум, с който разочаровам цялата си фен база и вбесявам за години напред основния си музикален партньор”? Хей, вие трябва да сте Мик Джагър!

Защото точно така постъпи той, когато реши, че Rolling Stones могат да си гледат работата и е време Джагър да покаже на света какво може да направи сам. Какво направи всъщност? Направи един от най-бързо остарелите и блудкави соло албуми на всички времена. А Кийт Ричардс не му говореше с години задето опетни сравнително чистото име на Rolling Stones дотогава.  

Ричардс направи и още нещо – издаде размазващ солов албум (Talk Is Cheap) няколко години по-късно, който си остава любим на феновете на Stones и до днес.
7. She’s the Boss (1985) – Мик Джагър

В средата на 80-те вие сте певец на може би най-голямата рок група в историята и благодарение на един изненадващ хит (Start Me Up) бандата ви е навлязла успешно в MTV ерата. Какво правите в такъв случай? Казахте ли „Зарязвам всичко останало и се хвърлям в първия си солов албум, с който разочаровам цялата си фен база и вбесявам за години напред основния си музикален партньор”? Хей, вие трябва да сте Мик Джагър!

Защото точно така постъпи той, когато реши, че Rolling Stones могат да си гледат работата и е време Джагър да покаже на света какво може да направи сам. Какво направи всъщност? Направи един от най-бързо остарелите и блудкави соло албуми на всички времена. А Кийт Ричардс не му говореше с години задето опетни сравнително чистото име на Rolling Stones дотогава.

Ричардс направи и още нещо – издаде размазващ солов албум (Talk Is Cheap) няколко години по-късно, който си остава любим на феновете на Stones и до днес.

6. KooKoo (1981) – Деби Хари

Мнозина бяха убедени, че Blondie е просто име на певица, та се налагаше постоянно да се уточнява, че те представляват цяла банда. Важността на това уточнение пролича, когато зли изпълнителни продуценти най-сетне убедиха певицата на Blondie Деби Хари да издаде солов албум през 1981 г. с подкрепата на дългогодишния си приятел и колега в Blondie Крис Стейн. 

KooKoo обаче си остава разочароваща колекция от пост-диско поп, фънк и разхвърляни рап елементи, която звучи като особено лош ден в офиса за продуцентите и основни композитори Найл Роджърс и Бeрнард Едуардс от Chic. В същината си албумът представлява вариация и разводняване на хитовия сингъл на Blondie Rapture, минус магията, която привнасят останалите от бандата.
6. KooKoo (1981) – Деби Хари

Мнозина бяха убедени, че Blondie е просто име на певица, та се налагаше постоянно да се уточнява, че те представляват цяла банда. Важността на това уточнение пролича, когато зли изпълнителни продуценти най-сетне убедиха певицата на Blondie Деби Хари да издаде солов албум през 1981 г. с подкрепата на дългогодишния си приятел и колега в Blondie Крис Стейн.

KooKoo обаче си остава разочароваща колекция от пост-диско поп, фънк и разхвърляни рап елементи, която звучи като особено лош ден в офиса за продуцентите и основни композитори Найл Роджърс и Бeрнард Едуардс от Chic. В същината си албумът представлява вариация и разводняване на хитовия сингъл на Blondie Rapture, минус магията, която привнасят останалите от бандата.

5. Two Sides Of the Moon (1975) – Кийт Муун

Легендарният барабанист на The Who винаги е блестял с таланта си, но не и с решенията, които взима. В момент, когато колегите му от бандата Роджър Долтри и Джон Ентуисъл вече са издали самостоятелни албуми, а Пийт Таунсенд е бил в процес на написването на своя, Муун също решава да се пробва. 

И може би това щеше да е добра идея, ако той се беше заел да демонстрира нечовешките си възможности на барабаните. Вместо това Муун почти не хваща палките и вместо това се съсредоточава върху печално известните си вокални заложби, за да изчурулика серия от сърф рок кавъри с обща дължина 32 минути.

Критиците разнищиха Two Sides Of the Moon, феновете не си го купиха, а вие самите сигурно въобще не сте го чували. Но по някаква причина албумът беше преиздаден през 2006-а със зашеметяващите 41, да ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЕДНА, бонус песни. Дори самият Кийт не би се сетил за толкова откачен ход.
5. Two Sides Of the Moon (1975) – Кийт Муун

Легендарният барабанист на The Who винаги е блестял с таланта си, но не и с решенията, които взима. В момент, когато колегите му от бандата Роджър Долтри и Джон Ентуисъл вече са издали самостоятелни албуми, а Пийт Таунсенд е бил в процес на написването на своя, Муун също решава да се пробва.

И може би това щеше да е добра идея, ако той се беше заел да демонстрира нечовешките си възможности на барабаните. Вместо това Муун почти не хваща палките и вместо това се съсредоточава върху печално известните си вокални заложби, за да изчурулика серия от сърф рок кавъри с обща дължина 32 минути.

Критиците разнищиха Two Sides Of the Moon, феновете не си го купиха, а вие самите сигурно въобще не сте го чували. Но по някаква причина албумът беше преиздаден през 2006-а със зашеметяващите 41, да ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЕДНА, бонус песни. Дори самият Кийт не би се сетил за толкова откачен ход.

4. Let Me Rock You (1982) – Питър Крис

Изкушаващо е в тази класация да дадем колективна награда на всички от KISS, но техният барабанист Питър Крис все пак излиза едни гърди напред с няколко кошмарни албума от края на 70-те и началото на 80-те.

Let Me Rock You заслужава да бъде отличен не само заради безчувствения си поп рок и сладникавите балади, но и заради нелепия портрет на обложката на току-що изкъпания Крис. Благодарим, но нямаше нужда.
4. Let Me Rock You (1982) – Питър Крис

Изкушаващо е в тази класация да дадем колективна награда на всички от KISS, но техният барабанист Питър Крис все пак излиза едни гърди напред с няколко кошмарни албума от края на 70-те и началото на 80-те.

Let Me Rock You заслужава да бъде отличен не само заради безчувствения си поп рок и сладникавите балади, но и заради нелепия портрет на обложката на току-що изкъпания Крис. Благодарим, но нямаше нужда.

3. Schizophonic (1999) – Джери Халиуел

Все някой трябва да бъде излъчен като представител на всички злокачествени самостоятелни кариери, произлезли след участия в злокачествени групи. Джери Халиуел ще има тази чест, тъй като първа от Spice Girls се пробва със солов албум.

Всъщност Schizophonic се представи успешно на пазара и три от четирите му сингъла стигнаха номер 1 във Великобритания. Но само пробвайте да ги послушате и ще разберете защо Spice Girls в пълната си формация не бяха нещо чак толкова нетърпимо.
Снимка: Getty Images
3. Schizophonic (1999) – Джери Халиуел

Все някой трябва да бъде излъчен като представител на всички злокачествени самостоятелни кариери, произлезли след участия в злокачествени групи. Джери Халиуел ще има тази чест, тъй като първа от Spice Girls се пробва със солов албум.

Всъщност Schizophonic се представи успешно на пазара и три от четирите му сингъла стигнаха номер 1 във Великобритания. Но само пробвайте да ги послушате и ще разберете защо Spice Girls в пълната си формация не бяха нещо чак толкова нетърпимо.

2. Standing in the Spotlight (1989) – Дий Дий Рамоун (под псевдонима Дий Дий Кинг)

Един от най-големите звукозаписни провали в историята и живо доказателство, че свиренето в рок банда може да те побърка. Дий Дий Рамоун преоткрива себе си като пишман рапъра Дий Дий Кинг след десетилетие на злоупотреба с наркотици, разочарования и скандали в The Ramones. 

Само няколко месеца преди да напусне групата, и тъкмо излязъл от рехабилитация, той издава Standing in the Spotlight като потвърждение за връхлетялата го криза на средната възраст. А в една от песните (German Kid) счита за уместно да рапира на английски и на немски...
2. Standing in the Spotlight (1989) – Дий Дий Рамоун (под псевдонима Дий Дий Кинг)

Един от най-големите звукозаписни провали в историята и живо доказателство, че свиренето в рок банда може да те побърка. Дий Дий Рамоун преоткрива себе си като пишман рапъра Дий Дий Кинг след десетилетие на злоупотреба с наркотици, разочарования и скандали в The Ramones.

Само няколко месеца преди да напусне групата, и тъкмо излязъл от рехабилитация, той издава Standing in the Spotlight като потвърждение за връхлетялата го криза на средната възраст. А в една от песните (German Kid) счита за уместно да рапира на английски и на немски...

1. The Golden Scarab (1974) – Рей Манзарек

Ако има албум, който наистина е поставил под въпрос постиженията на легендарна банда, това вероятно е плачевният опит на Рей Манзарек да намери живот след The Doors. 

В непреднамерено забавния The Golden Scarab клавиристът изсипва мъчителни кабаре песни с банални текстове и неуместни опити за Doors-изми в тях. Опитайте се да чуете само титулната песен и Джим Морисън ще ви залипсва болезнено, дори никога да не сте харесвали The Doors.
1. The Golden Scarab (1974) – Рей Манзарек

Ако има албум, който наистина е поставил под въпрос постиженията на легендарна банда, това вероятно е плачевният опит на Рей Манзарек да намери живот след The Doors.

В непреднамерено забавния The Golden Scarab клавиристът изсипва мъчителни кабаре песни с банални текстове и неуместни опити за Doors-изми в тях. Опитайте се да чуете само титулната песен и Джим Морисън ще ви залипсва болезнено, дори никога да не сте харесвали The Doors.