Как се прави успешен лейбъл в България

Ти знаеш кои са те. И да не си им фен, можеш да запееш няколко техни песни, пък дори и да не си го признаваш.

Така е, защото в момента те са лицата на българската поп музика и нейното развитие до голяма степен зависи от тях. Възхвалявани или критикувани (както е обичан и мразен целият ни поп жанр), те са сред водачите на новата поп вълна на българската сцена, която продължава вече над две години и не престава да оформя музикалната картина у нас.

Владимир Ампов - Графа издаде дебютното си парче през 1988 г., когато беше 10-годишен, а оттогава е създал 13 албума и е сред най-награждаваните български изпълнители въобще. Михаела Филева се присъедини към неговия лейбъл „Монте Мюзик" през 2012-а и си спечели слава на най-обещаващата млада поп певица у нас, затвърдена от наградата й за изпълнителка номер 1 на БГ Радио за 2014 г.

Графа е познат преди всичко като изпълнител и като автор на песни, които българите наистина запяха масово от 90-те насам. Но той не е толкова известен в друга своя роля: като музикален продуцент и основна движеща сила в един лейбъл, който реално променя българската музикална среда и определя тенденциите в нея. Както и като човек, чертаещ път за младите български изпълнители.

Как успя Графа да създаде „Монте Мюзик" и да го направи успешен точно когато изглеждаше, че в България нищо извън чалгата не може да бъде печелившо?

И как Михаела Филева вижда развитието на лейбъла отвътре?

Борба за ефир

Началото беше дадено преди шест години, когато Ампов и дългогодишният му мениджър Магдалена Сотирова направиха смел ход, в който малцина им предричаха успех. Те решиха да основат собствен лейбъл, с който постоянно да създават и разпространяват нова музика, да откриват млади изпълнители и да отварят българската сцена за тях.

„Дълги години бях изпълнител на „Жокер Медиа", за което съм изключително благодарен, защото те направиха много за мен като изпълнител. Но в един момент осъзнах лично за себе си, че ако не направя следваща стъпка, ще си остана просто един изпълнител и автор, който ще работи само за себе си, което за мен поне е малко егоцентрично. Защото готино е, когато научиш някакви неща за този живот, да ги предадеш на другите".

Но точно през 2008 г., при поредното свиване на пазара и в ерата на зрелия поп-фолк, мнозина бяха убедени, че в България подобно нещо не може да съществува ефективно и успешно.

Началото на лейбъла наистина се оказва трудно, макар че първият подписал с „Монте" изпълнител е не кой да е, а железният фюжън бенд „Акага".

След това близо три години нещата така и не потръгват истински, а Графа даже признава, че в една от годините са били на ръба да затворят компанията заради твърде лошия финансов баланс. Тогава българската поп музика почти не получава ефир, отношението към нея е негативно, интересът на публиката е слаб, самите музикални редактори са скептично настроени към каквито и да е нови изпълнители.

„Помня, че когато „Невидим" беше популярно, това наистина беше единственото българско парче, което се въртеше", припомня Графа.

Внезапно отпушване

Но някъде още през 2011 г. пътищата започват да се отварят, а през 2012 г. се случва отпушването на българската поп музика, ознаменувано от нови хитове и нови лица на сцената.

Хитът на Графа „Дим да ме няма" и още няколко парчета правят бум по радиата, а Михаела Филева е привлечена в лейбъла след участието си в българския X Factor и кариерата й тръгва стремглаво нагоре.

Самата Михаела разказва, че след „Акага" и Графа, тя и Били Хлапето всъщност са били първите артисти в лейбъла. Оттогава нататък „Монте Мюзик" прогресира пред очите й.

Днес в него са още Дивна, Прея, Venzy, Nickname и други артисти, всеки от които вече успя да остави своя следа на сцената. Решителна подкрепа им оказват хора като Algoriddim и Илия Григоров, които често остават в сянка, но изнасят голяма част от тежестта на творческата работа.

„Допреди това всичко падаше върху моите рамене и в един момент започнах да изпушвам", признава и Графа.

Възможният отлив

Той обаче отчита, че отварянето на ефира за повече българска музика е довело и до нахлуването на по-посредствени неща в него. „Ефирът в момента се пълни с българска музика, но не всичката е качествена, това между другото се случи и при първия спад на българската поп музика през 2003-2004 г., когато започнаха да излизат множество изпълнители и песни, недостатъчно добре продуцирани и реализирани, и стана един отлив от тази музика".

Разбира се, винаги има опасност този отлив да се повтори, ако и сега песните спаднат като качество или аудиторията се умори - пазарът е колкото малък, толкова и променлив.

Този път обаче поп вълната до голяма степен беше свързана със завръщането на хип-хопа сред най-обичаните стилове в България („Доколкото това е някакъв реален хип-хоп", намигва Графа, потвърждавайки едно всеобщо съмнение). Той се надява подобен бум да сполети и други жанрове в българската музика, като специално би се радвал да види повече внимание към рока.

Тук според него идва ролята на продуцентите и издателите, които могат да насочват хората към тези други стилове, тъй като несъмнено „ухото е нещо, което може да се тренира".

Артистът като балансьор

Михаела Филева от своя страна не счита, че нещо липсва на българските изпълнители, за да успеят и в чужбина. У нея самата обаче поне засега няма желание за международен пробив.

„За мен винаги е било достатъчно това да имам възможността да правя музика и тя да ми носи удовлетворение, да е такава музика, която аз усещам и разбирам, и съответно това да ме обезпечава финансово дотам, че да не ми се налага да правя компромиси с нея, да не ми се налага да инвестирам време в нещо друго, за да мога да се прехранвам. Имайки това, си казвам, че на мен не ми е нужна световна популярност или нещо такова, аз съм щастлива с това, което имам".

Тя оценява какво е да си част от една организация, в която артистът наистина може да се съсредоточи върху своите песни и концерти, като същевременно има зад себе си екип, грижещ се за останалото.

Благодарение на участията си в риалити форматите, певицата е видяла колко труд стои зад едно-едничко изпълнение на сцена, с всички замесени в него стилисти, гримьори, фризьори, хореографи, музикални продуценти и педагози.

„Изпълнителят се явява балансьор между всички тези хора, които са зад гърба му", казва тя.

Но и Михаела, и Графа са категорични, че самата песен и нейното съдържание си остават най-важното нещо.

„Всъщност основният ключ към добро продуцентство си е хубавата музика", казва Графа. „Ако имаш смотани песни, каквото и да правиш с тях, дори изкуствено да се опитваш да ги налагаш, те не стават любими на хората и не стават истински хитове".

Е, днес Михаела готви своя дебютен албум, а Графа се радва на поредния си творчески подем и вече е избрал новия си сингъл, който ще излезе наесен - тъй че техните следващи хитове изглеждат единствено въпрос на време. Ще продължи ли с тях възходът на новата българска музика?