Шестима музиканти, които обичат България, фолклора й и музиката като цяло - Оратница е единственото място, където човек може да види диджериду (музикален инструмент на аборигените от Северна Австралия) да свири българска народна музика. Стилът е етно/джаз/ембиънд/нещо странно, но яко. В музиката се вплитат флоклорни елементи, ортодоксално-християнски звучения, лек аборигенски момент, хип-хоп, дъбстеп, трап, drum and bass и неравноделни ритми. Въобще една доста шарена и весела смесица, която може да разнообрази деня ви. А на концертите им човек може да се забавлява от дъното на душата си.
Иван Шопов безспорно е познат на електронната сцена у нас с множеството си проекти. Един от тях е в партньорство с фолклорната формация Авигея. Колаборацията им води до един определено интересен за слушане албум, който определено ще се хареса на любителите на нестандартното звучене.
Създадена още през 2000 г. групата свири и до днес. Стилът е нещо като етно-ембиънт и първоначално е авторски проект на музикантите на Исихия Петър Делчев и Веселин Митев. Впоследствие става нещо доста по-голямо. Бандата експериментира със смесването на български фолклор и атмосферична музика, като набляга на по-дългите композиции.
Вдъхновени от творчеството на големия писател Джон Толкин, музикантите от групата създават музика, която залага както на българския, така и на световния фолклор. Част от песните, които Лот Лориен свирят са преработени народни песни, а авторските им композиции на отстъпват по интересно звучене. В музиката освен етно влиянията се усещат още джаз, елементи от художествената музика и нотки прогрсив рок.
Друго от известните имена на българската фолклорна сцена, което се е наложило с годините. Етно-ембиънд формацията съчетава български фолклорни мотиви и църковни песнопения, изпълнени на разнообразни инструменти като тамбура, гайда, тарамбука, тимпани, тъпан, дайре, кавал, синтезатори и перкусии, за да създаде музика с усещане за отвъдност. Името на групата се свързва със средновековния исихазъм и буквално означава "безмълвие", "съзерцание", "покой".
Bulgara определено е нестандартен музикален проект, който смесва в себе си народни инструменти като кавал, гайда, тамбура, гъдулка и тъпан с електронен звук, барабани и електрическа китара. Крайният резултат може да се определи като етно музика, но чуеш ли ги веднъж, желанието да дефинираш чутото изчезва, заменено от насладата от самата музика, която е заредена с толкова енергия, че неусетно си започнал вече да се клатиш в ритъм.
Според самите тях (в описанието към страницята им във Facebook) те са atmospheric/doom/gothic/melodic death/fantasy metal. Според нас са просто яки. Някои от песните им са посветени на опазването на природата и на гората, а в музиката им могат да се чуят гайди, цигулка и кавал, които обогатяват цялостното звучене на песните.
Ако трябва да се търси описание за музиката, която Eriney свирят, то тяхното собствено би било достатъчно добро - "Звукът на Eriney може да бъде описан като Балкански неофолк – плетеница от западноевропейска средновековна музика, балкански фолклор и ориенталски орнаменти." Самото звучене има лекия намек за Средновековието, за комбинацията от култури и, разбира се, за народната музика.
Ако Tool бяха българи, щяха да звучат именно така. Тук към фолклорното, поднесено много добре от осезаемия звук на гайдата, се добавя огромна доза разчупени ритми, рок звучене и като цяло музика без ограничения. Трудно е да се опише как точно звучат Smallmen, затова най-удачно е човек да си ги пусне. Това е музка, на която можеш и да куфееш, и просто да седиш и да си почиваш и да размишляваш.
Когато говорим за български етнорок, това е групата. Създадена през 1999 г., групата свири и до днес като парчетата им лесно се забиват в главата, карайки те да пееш. Плътният глас, тежките китари и народните инструменти се вплитат в приятна мелодия, която гали ухото и те подтиква да потропваш с крак (или да развяваш байрак, зависи от настроението).
Прогресив метъл, в който фолклорно звучене е вплетен някъде между китарните рифове и в накъсаните тактове. От 2006 г. насам бандата не е спирала да бъде активна на клубната сцена в София и страната като междувременно успява да запише 3 албума и едно EP.
Когато фолклорът срещне хардкора и вземе, че се получи фолклор - мазало от мошпит под звуците на тамбура (и тук-там гайда). Остри, агресивни и тежки като парен чук, Khanъ са едни от обичаните банди в българския ъндърграунд. Дори самите им текстове вплитат народно звучене със съвременни социални тематики. Албумът им "Знамение" и EP-то "Правда" могат да се чуят свободно в YouTube канала на бандата.
Една доста млада и нахъсана банда, която звучи мръсно, тежко и ударно звучене. Тежки, дерящи се вокали (в типичен блекаджийски стил) се примесват със звука на акордеон, чисто пеене и китари с дисторшън. Ако сте фенове на по-твърдите стилове, Карабулгар ще ви допадне.
