Клиф Бъртън (Metallica)
Първият официален басист на Metallica е човек, който е надарен с невероятен усет за музиката и ритъма, а фактът, че избира бас китарата, не го ограничава въобще. Достатъчно е човек да чуе само Anesthesia (Pulling Teeth) или дори началото на For Whom The Bell Tolls, за да разбере, че музиката е нещо, което действително лесно идва отръки на Бъртън. Той успява да извади бас линията от обичайната ѝ семпла и подчинена роля и да я превърне в доминиращ на моменти мотив. За жалост Бъртън умира трагично през 1986 г. по време на турне на групата в Европа.
Дали заради факта, че започва кариерата си като ритъм китарист, или заради нещо друго, но Бътлър определено може да даде собствен дух на музиката. И макар лицето на Black Sabbath винаги да са били режещите китари на Тони Айоми, както и специфичния глас на Ози Озбърн, именно басът на Бътлър носи със себе си усещането за мрак и пропадане в бездната. Той никога не свири просто това, което би се очаквало от един басист, а умело вкарва малки сола и блус ритми, което придава повече мелодичност и специфичност на песните на групата.
Истината е, че без Харис металът като цяло би бил в много по-различен от това, което познаваме днес. Iron Maiden е повлияла на толкова много групи до ден днешен, а всички знаят, че истинският двигател на бандата е именно Харис. Голяма част от песните са негово дело, но също така и неговият бас дава голяма част от това "препускащо" звучене на песните, задавайки ритъма в тях.
Tool от години са една от групите, които свирят най-сложна и трудна за изпълнение музика, а Чанселър има ключова роля за това. Басът в песните на групата не е просто фон, той е запомняща се линия, която води слушателя през песента като през пътешествие в тъмна гора. Пробвайте само да се заслушате за свиренето му в парчета като Schism или The Pot и ще усетите за какво говорим.
Ако двете китари са нещото, което прави Megadeath известни, то усетът на басиста Дейвид Елефсън за мелодика и за хармония е факторът, който прави песните им толкова "хващащи". Той има наистина стабилна техника на свирене, която може да даде допълнителна "експлозивност" на всяка една песен. Перфектни примери за това могат да се открият в интрото на Peace Sells и инструменталната част на Dawn Patrol. Така че Елефсън изобщо не е за подценяване като значима част от успеха на Megadeath.
Ако повечето басисти в метъла са склонни да се задоволят с това да следват основния китарен риф в своята линия или се задържат на основните ноти и акорди, то има малцина такива, които се опитват да впишат свои собствени елементи. И Джон Миунг със сигурност е един от тях. Завършил Музикалния колеж в Бъркли, талантът на Миунг на баса е нещо екстравагантно и интересно. Неговото свирене е диво, но същевременно с това много добре пресметнато и очертано, а музиката, която прави, може да се разглежда като научните експерименти на един учен на струнните инструменти.
Питър Стийл може да е по-известен със своя исполински ръст, суров сексуален магнетизъм и дълбок хипнотичен глас, но за покойния фронтмен на Type O Negative също трябва да се отбележи, че беше майстор на баса. Именно басът придава завършеност на мрачните мелодии в песните на групата, придавайки им повече дълбочина и плътност.
Закъде в такава галерия без Rush? Прогресив машините от Канада превръщат музиката в математическа прогресия, а не малка роля за това има и Геди Лий. Неговата техника е призната като майсторска сред редица жанрове, не само в рока и метъла, а партиите му през годините оказват значително влияние върху поколения басисти.
Да, Red Hot Chili Peppers рядко биват вкарвани толкова надълбоко в тежкия звук, но именно басът на Флий е нещото, което прави бандата толкова отличителна. Самият той е едно кълбо от енергия и успява много добре да придаде това в музиката си, взимайки назаем трикове от фънка и джаза. Затова и неговите бас линии са толкова отличителни и грабващи. Те не просто задават някакъв ритъм и плътност на парчето, те изскачат, удрят те по главата и вливат музиката в кръвта ти.
Нима си мислехте, че ще забравим Бога на рока? Леми е един от хората, които карат баса да изглежда готино, дори само като го държат, а той определено може много повече, отколкото просто да държи бас китарата. Като капитан на боен кораб с баса си той контролира както ритъм секцията, така и основната мелодия. Това, което Леми произвеждаше като звук на своите четири струни, се превръщаше в експлозивна и енергична сила. Защото музиката, идваща от баса на Килмистър е продължение на неговата същност - гръмка, ударна и по-голяма от самия живот.
