Те може да са абсолютни гиганти на рока, формирали представите за непреходна музика и създали някои от най-блестящите и обичани от милиони композиции.
Но дори от тях понякога са излизали песни, които няма как да минат за качествен продукт.
Това е разбираемо, тъй като и най-добрите понякога грешат или направо се излагат, особено ако демонстрират завидна продуктивност и не престават да създават песни години и десетилетия наред.
Лошите песни на великите групи са останали в историята като разочарование, за което повечето им фенове предпочитат да не си спомнят. Но разбира се, винаги се намират слушатели, оценяващи високо дори тези неуспешни експерименти.
В доста случаи става въпрос именно за експерименти, за опит на групите да направят нещо различно и изненадващо, понякога и за откровени и умишлени гаври, чиято цел е да скандализират или отблъснат.
Но важното е, че те по никакъв начин не отнемат от величието на своите автори - защото творци като тях заслужават да бъдат оценявани не по най-лошите, а по най-добрите си творби.
Все пак е полезно понякога да си припомняме какво се получава, когато легендите слязат под летвата, която сами са вдигнали толкова високо.
И тези 8 примера са достатъчно показателни:
The Beatles - Revolution 9
Типичен пример за смел експеримент от страна на ненадминат музикален революционер като Джон Ленън.
Само че дори неговите експерименти понякога не се получават и тази авангардна мешавица от звуци го доказва.
С над осемте си минути дължина, това е най-дългата песен в дискографията на The Beatles и най-трудната за слушане.
Ленън е силно повлиян от съпругата си Йоко Оно, когато съставя този музикален миш-маш.
Пол Маккартни опита да го убеди да се откаже от Revolution 9, но все пак песента влиза в плочата, известна като "Белия албум" - и дълго време разпалва безумни конспиративни теории за тайната смърт на Пол и замяната му с негов двойник.
Guns N' Roses - My World
Според слуховете, Аксел Роуз е под влиянието на магически гъби, когато записва тази песен, но това определено не му е помогнало.
По начало Use Your Illusion II е считан за истинска класика сред харк рок албумите и е помрачен единствено от тази финална песен, която е доста мъчителна за слушане, макар да трае само минута и половина.
А колкото и легендарен фронтмен да е Аксел, той има навика понякога да насочва групата в грешна посока.
Metallica и Лу Рийд - The View
Албумът Lulu, в който Metallica обединява сили с арт рок певеца Лу Рийд, меко казано не е добре приет.
Често ще видите мнения, че това е най-големият провал в кариерата на най-успешната метъл група.
И трябва да се признае, че албумът е твърде озадачаващ с речитативите на Рийд върху написаните от Metallica инструментали.
Единственият сингъл The View беше огромен червен флаг за феновете и достатъчно красноречиво ги предупреди да стоят далеч от останалия доста дразнещ и скучен за слушане албум.
Pearl Jam - Bugs
Песента очевидно е шега, но това само по себе си не бива да оправдава отвратителното ѝ звучене.
Bugs е вдъхновена от стар акордеон, открит от фронтмена на Pearl Jam Еди Ведър в магазин за втора употреба. На феновете със сигурност им се иска Ведър да не беше правил точно тази покупка.
Акордеонът стърже безмилостно по време на цялата песен, докато Ведър в речитатив обяснява колко е ужасно да има буболечки навсякъде.
Дори текстът да бъде разгледан като някаква дълбока метафора, крайният резултат остава все толкова нетърпим.
Queen - Staying Power
Великите Queen се променят и преоткриват себе си множество пъти през славната си кариера.
Но и при тях се случва да тръгнат по задънена улица, особено ако опитат да следват грешните музикални тенденции.
Примерът за това е техният широко ненавиждан албум Hot Space (1982), опитал да наложи някакъв нов тип диско рок, който така и не грабва слушателите.
Дори в Hot Space се съдържат велики песни като колаборацията с Дейвид Боуи Under Pressure, но има и трудни за понасяне сингли като Body Language и Staying Power.
Специално Staying Power притежава танцувален ритъм, но е необичайно блудкава за нивото на Queen и дори могъщият глас на Фреди Меркюри не може да я спаси.
Rolling Stones - Might As Well Get Juiced
В края на 90-те емблематичните Rolling Stones опитват да развият звученето си и да добавят електронни елементи към своите блус корени - но нещата никак не се получават.
Might As Well Get Juiced се влачи мъчително бавно и звучи откровено неприятно със синтезаторните звуци, смесени със суровите барабани и китари на Stones.
Дори изпълнението на Мик Джагър в случая звучи твърде разточително и лигаво, а ръмжащият му глас по-скоро дразни в излишно дългите вокални фрази.
U2 - Get On Your Boots
Трудно ще намерите по-досадна песен в богатото творчество на ирландската група.
Водещият сингъл от албума No Line on the Horizon задава изцяло грешния тон с разпиляно и неатрактивно звучене.
Това си остава един от неуспешните албуми на Боно и компания, макар че в него има и по-добри песни от Get On Your Boots.
Но е показателно, че през 2009 г. дори легенди като U2 се лутат в опит да намерят отговора какъв трябва да е модерният облик на рок музиката.
Nirvana - Gallons Of Rubbing Alcohol Flow Through The Strip
Ето още едно доказателство, че на Nirvana просто не им харесва да бъдат известни.
In Utero може да е велик албум, но след прекрасната All Apologies удря слушателя с този отблъскващо дисонантен финал.
Ако има оправдание, то е, че Gallons Of Rubbing Alcohol Flow Through The Strip е някакъв тип шега и е скрита песен в албума - а между нея и All Apologies предвидливо има 20 минути тишина.
