"Разбрахме се. Сега се разкарай".
Тези думи на легендарния Дейвид Боуи са отправени към Дейв Грол - фронтменът на Foo Fighters и бивш барабанист на Nirvana. Изкарани от контекста звучат грубо, но зад тях се крие дълга история, която Грол реши да сподели със света.
История за последния му разговор с Боуи, негов идол. Разговор, който разгледан години по-късно сякаш носи в себе си нещо пророческо и безспорно тъжно.
Грол сподели спомените си за Боуи в Dave's True Stories - профил в Instagram, където разказва интересни и любопитни истории от живота си.
Един от последните разкази е посветен именно на Дейвид Боуи, който е бил съставна част от "саундтрака на живота" на Грол, когато той е бил по-млад. Фронтменът на Foo Fighters се запознава със своя идол в началото на януари 1997 г. Бандата тъкмо си е взела кратка почивка от записите на втория си албум - The Colour and the Shape.
След една от репетициите Боуи посещава студиото, а Грол е "приятно изненадан (шокиран?) да открие, че [Боуи] в крайна сметка не е извънземно същество". Описва го като мил, забавен, шокиращо забавен представител на човешката раса. Боуи дори се присъединява към Foo Fighters, за да изпълнят парчетата Hallo Spaceboy и 7 Years in Tibet.
На следващия ден Грол и бандата му са сред гостите на партито по случай 50-ия рожден ден на Боуи, проведено в легендарната зала "Медисън Скуеър Гардън" в Ню Йорк.
Години по-късно, около 2013 г., Грол получава предложение да напише песен за саундтрака на високобюджетен филм по комикс. Изкушава се да запише песента сам, но тъй като има много добър инструментал, чакащ да бъде завършен, се замисля, че може друг да изпълни вокалите...
Чрез общ познат праща демото на Дейвид Боуи и започва да чака.
Минават дни, а след това седмици, но най-накрая отговорът идва. В електронната поща на Грол се озовава писмо от Боуи, който е чул песента. И макар отговорът да е обичайно учтив, Боуи обяснява, че точно този филмов жанр не е неговото нещо.
"Не съм създаден за тези времена", казва Ziggy Stardust.
Въпреки отказа, Боуи посочва, че с удоволствие ще работи с фронтмента на Foo Fighters по нещо друго някой ден. Грол все пак остава доволен и веднага връща ентусиазиран отговор. Там благодари на Боуи и му казва да се свърже с него, ако има желание да създават музика заедно. В рамките на 60 секунди пощата му светва за нов мейл.
"Е, разбрахме се. Сега се разкарай.", гласи отговорът на Боуи.
Грол разказва, че отново и отново е препрочитал двете изречения, мислейки, че може би става дума за някаква грешка или "злобен autocorrect". Посърнал, той все пак решава да продължи разговора, но единственото, което му идва наум, е: "Ще те видя след още 17 години!".
"Не и ако аз те видя пръв", връща Боуи.
Обърканият Грол не е сигурен дали и къде е сбъркал, но си е навил на пръстта, че Боуи е сериозен, заради това пита: "Какво, няма да има повече партита за рождени дни в "Медисън скуеър гардън"?".
Секунди по-късно пристига отговорът: "Няма да има повече рождени дни, свърших ги".
"Е, ти все пак си повече от добре дошъл на партито по случай моя рожден ден в "Медисън скуеър гардън". Ще се проведе на щанда за хот дог отпред!", опитва да се пошегува фронтменът на Foo Fighters.
"Чакай, ти дори нямаш 50! Никой вече не е на 50... 50 е новото "мъртъв"! Това все пак беше добра нощ, нали?", връща Боуи, а Грол вече си отдъхва. Разговорът приключва с любезности и обичайните обещания, че ще се видят отново.
Няколко години по-късно, в началото на 2016 г., Боуи напуска този свят. Два дни след 69-ия си рожден ден.
Тогава Грол се обръща към спомените си за него. Днес разказва, че сърцето му било разбито, когато прочел частта за рождените дни, защото според него може би Боуи е знаел нещо, което другите не са знаели. Но заради това, че е бил джентълмен, музикантът не е искал другите да изстрадат неговата болка.
