Един от най-обаятелните музикални артисти на съвремието се завърна триумфално на сцената.
Тя отчаяно имаше нужда от него, той от нея - също. А завръщането стана възможно след преминаване през същински ад, продължил около 7 години.
Белгийската поп икона Stromae издаде първия си нов албум от 2013-та насам и с него маркира края на дългата и до голяма степен принудителна почивка, която си беше взел от голямата сцена.
Неговата музика продължава да бъде все така уникална комбинация от уърлд влияния, хип-хоп бийтове с пулсиращи бас линии и шансон със завладяващи интроспективни текстове на френски.
Като дете на майка от Белгия и баща от Руанда, Пол Ван Авер (истинското му име) намира за съвсем естествено да развие стила си с елементи от далечни музикални култури от цял свят, а Европа отдавна го познава отлично с хитове като Papaoutai, Formidable и Ta fête.
За Stromae успехът идва бързо и още първият му сингъл Alors on danse покорява върха в класациите на 11 държави през 2009-а.
Вторият му дългосвирещ албум Racine Carrée излиза през 2013 г. и с него той доказва, че е способен на много повече от един хитов фойерверк. Албумът се превръща в същинско културно събитие във Франция и продава милион копия само за четири месеца.
В световен мащаб продажбите са над 4 млн., невероятно постижение в стрийминг епохата. Stromae бетонира мястото си като един от най-значимите европейски изпълнители на новия век - но идва и моментът да плати висока цена за славата.
Напрежението се отразява тежко на белгиеца и в един момент той напълно прегаря, лекарство за малария му причинява паник атаки, а после Stromae затъва в депресия и се оттегля от сцената. Каквито и да е публични появи стават изключително редки, и изпълнителят, който е разпродал "Медисън Скуеър Гардън" през 2015-а, се затваря някъде далеч от хорските погледи.
Докато се бори с депресията, Stromae има нужда от дейност извън светлината на прожекторите и започва да асистира при създаването на музикални клипове за други световни артисти като Дуа Липа и Били Айлиш. Участва и в песента Arabesque на Coldplay.
Но целият този период на снишаване вече е зад гърба му и на дневен ред е албумът Multitude - издание, което отбелязва новото начало при Stromae, но в което той се придържа към познатите си силни страни.
Multitude предлага качествен музикален коктейл за ценители с изпипаните си композиции, дръзките текстове и изтънчените аранжиментни техники.
Песните са изпъстрени с традиционни инструменти от екзотични кътчета, а Stromae вече не се стреми толкова към хитовите мелодии и е повече разказвач в стила на френската вариететна песен, отколкото автор на танцувални хитове.
Белгийският маестро често разказва от перспективата на различни персонажи, но пише и много лични откровения от свое име, най-вече в повлияния от творчеството на Жак Брел сингъл L'enfer - "Адът".
Това е песента, в която блести българското фолклорно трио "Оренда" с наелектризиращ триглас на основната тема.
За да промотира сингъла, Stromae се появи на живо по френския канал TF1 в началото на януари и беше интервюиран от водещата на новините.
В 5-минутен сегмент в ефира, изпълнителят обсъждаше създаването на албума и някои от личните драми в живота си, но после се случи нещо причудливо и всъщност брилянтно - както говореше на водещата, Stromae се обърна към камерата и запя песента.
"Мислил съм за самоубийство няколко пъти и не се гордея с това", гласи част от текста на L'enfer, чийто дебют се случи именно така, пред изненаданата аудитория на новинарски телевизионен формат.
Посланието на сингъла е, че единственият начин да преодолееш подобни мрачни мисли е да ги заглушиш напълно, като просто "смениш канала" в ума си и се изключиш от цялата негативност.
Подобна премиера на песен в такъв формат се оказа според някои отзиви твърде нестандартна и даже нахална. Докато част от зрителите признаваха, че са били разчувствани до сълзи, френски медии описаха проявата като неприемлив рекламен трик по време на новинарско предаване.
Провокацията беше налице и целта беше изпълнена - L'enfer прикова вниманието и даде още по-мощен тласък на албума.
А песента всъщност беше втори сингъл от Multitude и се появи след трогващата, социално ангажирана и майсторски изградена Santé.
В Santé Stromae вдига чаша за всички с непопулярни и неблагодарни професии, за скромните хора от работническата класа с вечно недостигащи заплати, които бяха ударени безмилостно от COVID-19 пандемията.
"Започнах да пиша текста, мислейки си за момичето, което почиства къщата ми, Роза. Исках да вдигна чаша в чест на Роза, която чисти, след като ние сме купонясвали. И после си помислих: "Нека празнуваме за тези, които не могат да празнуват", обяснява Stromae.
Такава е посоката на неговите размисли в Multitude. Текстовете му все така попадат точно на мястото си и не просто поставят актуални проблеми, а се осмеляват да се заровят там, където голяма част от поп музиката изобщо не припарва.
Албумът стартира с интро песента Invaincu, силно становище на Stromae, че докато е жив, той остава непобеден.
Нататък Multitude се впуска в мрачни психологически теми и изследва човешките емоции в периоди на суматоха и обърканост.
Постоянните премеждия и понякога страдания във връзките са разгледани в Pas vraiment и La solassitude, докато Riez представя контраста между мечтания живот и бедното съществуване в реалността.
В последните две песни Stromae противопоставя Mauvaise journée и Bonne journée, съответно "лошия ден" и "хубавия ден".
В единия човек се събужда със задушаващо песимистична нагласа и докато се бори с депресията, пита какъв е смисълът въобще да продължава.
В другия човек става с пролетно настроение и свежа походка, танцува от радост и щастието му се струва най-простичкото нещо, пък дори и то да е просто илюзия.
От първата до последната нота прозира дълбокият интерес на Stromae към скритите процеси в човешката душа, към недоизказаното и неосъзнатото.
В този смисъл, белгиецът избра подходящия момент, в който да се завърне - защото в привидно скромните като дължина 35 минути е събрал музика, от която имаме болезнена нужда във времена на общи изпитания.
