Официално мястото е наречено най-отдалеченото населено кътче на света. Най-близкият обитаем остров е на хиляди километри, няма летище и човек може да изживее целия си живот, без да види самолет отблизо. На целия остров има само един път, един магазин, един пъб, едно училище и един футболен клуб.
Добре дошли на Тристан да Куня!
Островът, закрит от океана
Архипелагът от вулканични острови в южната част на Атлантическия океан е британска задморска територия, открита от португалския мореплавател Тристан да Куня през далечната 1506 г. Постоянно селище обаче се появява повече от три века по-късно, когато през 1816 г. британски гарнизон се установява тук със задачата да попречи на французите да организират бягството на Наполеон Бонапарт от съседния остров Света Елена.
Единственото селище се нарича Единбург на Седемте морета и е кръстено в чест на принц Алфред, херцог на Единбург и син на кралица Виктория, който гостува тук през 1867 г. По актуани данни населението наброява точно 222 души, като осем от тях временно са зад граница. Всички те са потомци на едва седем жени и осем мъже, положили основите на тази изолирана общност. Цялото население носи общо осем фамилии: Глас, Грийн, Репето, Суейн, Хейгън, Лаварело, Роджърс и Брандъл, а учени дори са изследвали Y-хромозомите им, като резултатите са публикувани в реномираното European Journal of Human Genetics.
За да се добереш дотук, ти е необходим кораб от Кейптаун. Пътуването отнема между 7 и 13 дни в зависимост от капризите на океана. Пристанището е достъпно едва около 90 дни в годината, а корабите акостират веднъж на няколко седмици.
Икономиката се крепи на един-единствен продукт - тристанския омар, чийто улов осигурява 80% от приходите на острова. Неслучайно на официалния флаг са изобразени два омара.
Риболовът се извършва с малки 7-метрови лодки, и то само в добри метеорологични условия, каквито тук има в едва 30-40 дни в годината. През останалото време местните работят за администрацията, училището, магазина или пощата. Престъпност практически няма, а здравеопазването е напълно безплатно и е осигурено от един лекар и пет медицински сестри.
Раждането на футбола на края на света
Футболната история на острова започва през 20-те години на миналия век благодарение на преподобния Хенри Роджърс. Заедно със съпругата си Роза той организира първите мачове. Местните се разделят на два отбора и играят при всеки празничен повод - кръщене, сватба или Нова година, а за терен служи пасището за добитък.
Първият неофициален "международен" мач се провежда през 1940 г. срещу екипажа на норвежки кораб, но историческите извори не съобщават резултата от него.
По време на Втората световна война островът се превръща във важна наблюдателна точка за британския флот срещу германските подводници. Корабите започват да спират по-често, а двубоите с моряците стават редовно събитие. Интересен детайл е, че по онова време единствената действаща валута за разплащане с островната общност са били картофите.
На 17 януари 1957 г. се случва събитие, което се помни и до днес. Принц Филип, херцог на Единбург, пристига с кралската яхта HMY Britannia по време на околосветско пътешествие след Олимпийските игри в Мелбърн. За визитата на кралската особа местните се подготвят с месеци - къщите са боядисани, издигнати са цветни арки за посрещането на херцога, а жените обличат най-хубавите си дрехи.
Програмата включва чаено парти, обиколка на фабриката за омари и... футболен мач на каменистия склон. Островитяните се изправят срещу екипажа на принца и срещата завършва с боево равенство 2:2. Шест десетилетия по-късно местната поща издава серия марки по случай юбилейната годишнина от този мач.
Катастрофата и голямото затишие
През октомври 1961 г. избухва вулканът Куин Мерис Пийк. Всички жители са евакуирани спешно с риболовни лодки, качени са на преминаващи кораби и през Южна Африка са транспортирани до Англия, където живеят в казарми в продължение на две години. През 1963-та, когато вулканът утихва, почти всички се завръщат. Селището оцелява като по чудо - лавата спира буквално на прага на къщите.
Футболът обаче остава забравен. С изключение на един епизодичен мач през 1994 г. срещу екипажа на HMS Norfolk, спортният живот на острова замира за десетилетия.
Възраждането и появата на "тигрите"
Всичко се променя в началото на новия век с идването на телевизията. Да, точно така. Няма грешка.
До 2001-ва местните нямат никакъв телевизионен сигнал (нито ефирен, нито спътников) и гледат футбол на VHS касети, които са доставяни с кораби. Местните започват да следят Висшата лига и Шампионската лига, а през 2002 г. вдъхновеният местен жител Леон Глас полага основите на Футболната асоциация. Три години по-късно е основан и клубът Тристан Тайгърс.
Официалният му домакински терен е "Американ Фийлд", кръстен в чест на американските войски, които пристигат на острова по време на Втората световна война. "Стадионът" всъщност е неравно пасище с лек наклон, разположено точно до вкаменената лава от изригването на вулкана. Клубът не е член на ФИФА и няма постоянни съперници, а мачове се организират само когато акостира кораб, което понякога означава паузи от няколко години.
Първият официален двубой се играе на 6 февруари 2006 г. срещу сборен тим от екипажите на корабите MV Edinburgh и MV Kelso. Моряците се подготвят толкова сериозно, че освобождават един от товарните отсеци, за да тренират по време на плаването. Островитяните губят с 6:10 в голово шоу.
Първата победа идва година по-късно - 10:5 срещу международен екипаж от спасителни кораби. Резултатът дори е изпратен до централата на ФИФА, за да присъства в аналите на световната централа.
Най-славният момент настъпва през 2008 г., когато южноафриканска строителна компания изгражда новата фабрика за омари. След две равенства по 4:4, строителите предизвикват местните на мач за трофей, който наричат Table Bay Marine Cup. Островитяните смазват съперника с 14:2 и вдигат първата си купа. Следват нови гръмки победи с 9:0 и 8:0 срещу военни кораби.
Последната международна среща се провежда през 2017 г. срещу екипажа на HMS Portland. Оттогава насам корабите спират все по-рядко, а младежите на острова намаляват.
Местното дерби
Днес, поради липса на чужди съперници, на острова са измислили как да се забавляват помежду си и си организират вътрешно дерби. От едната страна са Тристан Тайгърс (съставен от държавни служители), а от другата - Тристан Шаркс (в който играят работниците от фабриката за омари). Обикновено, "тигри" срещу "акули" се изправят във формат 5 на 5 или 6 на 6 и стават напечени битки.
Местните са измислили и собствен спорт - Football Rounders, който е комбинация между футбол и раундърс (стара английска игра, първообраз на бейзбола), която позволява на мъже, жени и деца да играят заедно на неравния терен.
Тристан да Куня си остава клуб без лига и без членство във ФИФА, за чието съществуване светът дори не подозира. И с трепет чака следващия кораб, който ще акостира на брега на "най-отдалеченото населено място". А след това никой не знае дали няма да бъде организиран поредният знаменит мач, за който никога да не научим.
