Заплахата на Иран за затваряне на Ормузкия проток, през който преминава около 40% от нефта, пренасян по вода в света, повиши цената на петрола и провокира ново напрежение, предаде Ройтерс, цитирана от БТА. По-голямата част от суровия петрол на Саудитска Арабия, Иран, Обединените арабски емирства, Кувейт и Ирак заедно с почти целия течен газ от Катар преминава през тесния канал между Оман и Иран.
В най-тясната си част Ормузкият проток е широк около 50 км, а дължината му е около 200 км и съединява Персийския и Оманския залив.
САЩ обаче възприеха твърда позиция спрямо Иран, а Саудитска Арабия заяви, че арабските страни от Персийския залив са готови да компенсират недостиг на ирански петрол. Иран произвежда дневно около 3.5 млн. барела петрол. Две трети от иранския износ заминава за Китай, Индия, Япония и Южна Корея, а в ЕС отиват около 20%.
Пети флот на ВМС на САЩ, който е базиран в Бахрейн, няма да допусне нарушаване на трафика през Ормузкия проток след заплахите на Иран да затвори протока. "Свободното преминаване на стоки и услуги през Ормузкия проток е от жизненоважно значение за регионалното и световно благоденствие. Всеки, който заплашва да наруши свободното плаване в международен проток очевидно е извън общността на нациите. Никакво подобно нарушение няма да се толерира", заяви говорител на Пети американски флот.
Заплахите на Иран да затвори Ормузкия проток са недопустими. Такъв ход би бил в нарушение на международните правни норми, заяви говорителят на френското външно министерство Бернар Валеро, цитиран от ИТАР-ТАСС. "Корабоплаването в Ормузкия проток се урежда от международното право и съответната конвенция на ООН от 1982 г.", припомни Валеро.
На 27 декември Иран отново заплаши да затвори Ормузкия проток, ако западните страни наложат ембарго върху износа на ирански петрол. Подновеното напрежение в района идва след опасенията, че Израел може да удари Иран, чиято ядрена програма страната възприема като заплаха.
"Ние не сме поддръжници на враждата и раздора, лозунгът ни е дружбата и братството, но ще поставим враговете си на място, ако не престанат с антииранските заговори. Нито една капка петрол няма да премине Ормузкия проток", заяви първият вицепрезидент на Иран Мохамад Реза Рахими пред държавната агенция Ирна.
Затварянето на Ормузкия проток ще бъде "по-лесно, отколкото човек да изпие чаша вода", заяви вчера шефът на ВМС на Иран Хабиболах Саяри.
ЕС проучва в момента възможността за увеличаване на международните санкции чрез съкращаване на покупките на ирански нефт заради проявената от Техеран несговорчивост по ядрения въпрос. Подобни санкции обмислят и САЩ.
Ирански официални лица предупреждават, че ако Западът се опита да блокира износа на ирански петрол, цената на петрола на световните пазари ще скочи над два пъти и ще достигне $250 на барел. Заплахата на Иран доведе до скок на цените на петрола, но след уверенията на Саудитска Арабия леко се понижи.
Всичко е заради (не)мирния атом
Новото нарастване на напрежението между Иран и Запада е заради доклада на МААЕ през ноември, който не казва нещо ново - просто констатира, че ядрените амбиции на Техеран се осъществяват. САЩ, Канада и Великобритания затегнаха финансовите санкции срещу Техеран. А иранският парламент пък гласува да бъде експулсиран новоназначеният посланик на Великобритания.
Радикални ирански младежи щурмуваха дипломатическото представителство на Великобритания с камъни и коктейли "Молотов". В отговор иранската мисия в Лондон бе принудително затворена.
Междувременно САЩ обвини Иран в конспиративен план за убийството на саудитския посланик във Вашингтон. Ислямската република пък се подигра с американското разузнаване, като излъчи кадри с пленен щатски безпилотен самолет, свален в Източен Иран.
Техеран обяви и намеренията си да заведе дело срещу 15 души, заловени по подозрение в шпионаж за САЩ и Израел. Американците пък - че обмислят дали да не дислоцират част от войските си, напускащи Ирак, в съседния на Иран Кувейт. Поредно бойно поле се разкри в Сирия, където от началото на бунтовете американски висши представители не спират да твърдят, че режимът на президента Башар ал Асад получава подкрепа от Техеран.
ЕС също реши да разшири наказателните мерки срещу Техеран, като добави 180 физически и юридически лица към списъка със санкциите, според които вече бяха замразени активите на хиляди ирански фирми.
Брюксел дори заяви, че обмисля да последва САЩ и да наложи ембарго върху иранския петрол - нещо, за което е трудно да се постигне консенсус сред европейските държави, тъй като Иран е вторият по големина производител в ОПЕК. Ако това стане, ще секне продажбата на около 450 000 барела иранско гориво за ЕС на ден. Русия и Китай разкритикуваха санкциите, тъй като според тях те възпрепятстват възобновяването на диалога между Запада и Иран.
Според много анализатори атомната програма на Иран е символ на сила и начин да си гарантира сигурност в регион, пълен с неприятели и доминиран от присъствието на американските сили. Сдобиването с ядрено оръжие не означава непременно, че Техеран смята да напада някоя страна - просто е израз на недоверието на иранците към Запада и Израел и на убеждението им, че с атомна бомба думата им ще се чува повече.
В Иран ядрената индустрия се радва на широка популярност - не само сред поддръжниците на президента Махмуд Ахмадинеджад, но и сред хора, които съзират лицемерието на Запада да позволява ядрено оръжие на Израел и Пакистан, но не и на Иран.
