Гръцкият премиер Георгиос Папандреу няма да носи куфарче с пари от САЩ за закъсалата си страна, но пък бяха отменени US визите за гърци. Вашингтон е последната спирка от десанта, който предприе Папандреу най-напред в Люксембург, Берлин и Париж, за да осигури финансова подкрепа за Гърция.
„Гърция беше включена в програмата Visa Waiver, която позволява на нейните граждани да пътуват до САЩ без визи в продължение на 90 дни. Облекченият визов режим ще влезе в сила след месец и е резултат на двугодишна съвместна работа между гръцките и американски власти за подобряване на стандартите за сигурност и контрол по летищата", се посочва в съобщението на Държавния департамент. Гърция е 36-ата страна, включена в програмата, като вместо документи за виза гръцките граждани ще могат да попълнят онлайн- уведомление за предстоящето пътуване.
Освен че финансовият министър Георгиос Папаконстантину е направил опознавателни срещи в централата на МВФ, която също е в американската столица, Папандреу е имал срещи с представители на гръцката диаспора, която има силни позиции в Съединените щати. Гръцкият премиер заплаши ЕС, че ще поиска финансова помощ от МВФ, ако общността не му помогне. През април и май е падежът на гръцки облигации за 20 млрд. евро външен дълг.
Срещата на Папандреу с американския президент Барак Обама в Белия дом е минала в позитивен дух, както стана ясно от протоколните съобщения. Папандреу срещнал разбиране на предложенията си за съвместни действия срещу спекулантите, които според гръцкия премиер са влошили кризата в страната му. Според гръцката агенция АНА Обама уверил гръцкия премиер, че САЩ ще действат в същата посока, „за да се сложи ред на международните пазари". Папандреу изтъкнал, че Гърция не е отправяла към САЩ молба за икономическа помощ и отбелязал, че „всеки глас на подкрепа е положителен".
"Не търсим и не молим никой за помощ. Опитваме се икономиката ни да стъпи на правилния път", заяви във Вашингтон Папандреу.
По същото време бившият председател на Европейската комисия Романо Проди, който е в Шанхай, заяви, че най-лошото от гръцката финансова криза е зад гърба ни и няма опасност друга европейска страна да тръгне по нейния път. Европа е повече от щастлива - поевтиняването на единната европейска валута е само от полза за икономиката на еврозоната, каза Проди.
Гърция и влошаващите се дефицити на Португалия и Испания обаче станаха причина оста Берлин-Париж да задейства инициативата за създаване на Европейски валутен фонд, който да подпомага изпаднали в дългови кризи страни от еврозоната с отпускане на кредити. Европейският конкурент на МВФ вероятно ще е факт до средата на годината, въпреки че идеята за него бе обявена преди десетина дни, а обсъдена на 9 март.
„Ако не побързате, ще почукаме на вратата на МВФ" - така анализатори преведоха гръцкото послание към Брюксел.
Очаква се Европейската комисия да направи официалното предложение за създаване на Европейски валутен фонд (ЕВФ) до юни, преди края на испанското председателство.
Какъв ще е капиталът, как ще се набира, как ще се вземат решенията, как ще се иска помощ публични отговори от идеолозите на фонда още няма.
Най-твърда подкрепа за създаването му оказва германският канцлер Ангела Меркел, която настоя също да бъдат прилагани санкции към държави, които не спазват изискването за бюджетен дефицит под 3% от БВП. Гръцкият надхвърля повече от четири пъти този лимит.
От Европейската централна банка гледат ревниво към бъдещата нова финансова институция, а някои дори я определиха като „безполезна". Председателят на Бундесбанк Аксел Вебер, който е член на управителния съвет на ЕЦБ и сочен за следващия шеф на ЕЦБ, оспори предложението за такъв фонд. Според него в момента е необходима по-голяма прозрачност на пазара за кредитни суапове за защита срещу фалит, предаде агенция „Блумбърг".
Меркел, чийто финансов министър Волфганг Шойбле защитава идеята за Европейски валутен фонд, казва, че подобен кредитор би действал като "последен възможен вариант" и само след "поредица от санкции" срещу правителства, които нарушават европравилата. За целта се изисква промяна в европейските договори, каза тя.
Френският финансов министър Кристин Лагард каза, че европейският валутен фонд може би не е най-добрият вариант. "Трябва да бъдат проучени и други идеи - и тези, които се придържат към Лисабонския договор, са за предпочитане," заяви тя в Париж. Юнкер каза, че всеки такъв фонд не би трябвало да създава шансове "за страни, които не приемат бюджетната дисциплина толкова насериозно."
Правителството на Папандреу обяви планирани мерки за спестяване на 4.8 милиарда евро ($6.5 млрд.), включително по-високи акцизи върху горивото, тютюна и данък продажби, опитвайки се да свали с 4% бюджетния дефицит. Според еврокомисаря Оли Рен Гърция е "на път" да постигне тази цел. Новите мерки поставят Гърция "на пътя на фискална корекция през 2012 г. под 3% от БВП", каза Рен.
