Какво се случи с машинното гласуване

Едва 11% е избирателната активност в една малко по-различна изборна статистика - тази от експерименталното машинно гласуване, което се проведе по време на изборите за европейски парламент.

В 100 секции, разпределени в Пазарджишка и Софийска област, избирателите имаха възможност да гласуват едновременно и с бюлетина и машинно, като само гласът, пуснат в традиционната урна се броеше при отчитането на изборните резултати.

Според обявените от ЦИК данни за експерименталното гласуване, то изглежда не е заинтересувало много хора. От 70 093 регистрирани гласоподаватели в стоте секции едва 11,56% или 8104 човека, са опитали новите устройства, специално наети за експеримена.

Сред тях е и един от говорителите на ЦИК - Камелия Нейкова, която обясни, че ЦИК ще анализира как е минал експериментът и ще излезе със становище в близко време, но сподели личния си опит с машината: "Лесно е и не изисква много време. Човек може да се ориентира, дори да не се е подготвял предварително." Тя определи като голям плюс това, че машината не позволява да се греши.

Общата стойност на поръчката за сто машини е малко над 170 хил. лв. с ДДС. Над 1700 лв. струва наемът на една машина. Цената включва и софтуер към машините, обучение на кадрите, които работят с тях, и на кадрите, които обобщават информацията и анализират резултатите. Единствено софтуерът остава за ЦИК.

Резултатите сред тези 8104 човека също са любопитни. Сред тях партиите се нареждат в този ред: ГЕРБ (34%), Реформаторски блок (20%), БСП (14%), АБВ (6%) и България без цензура (5%). ДПС със своите 213 гласа са осми с резултат под 3%. Любопитни са и подаданите 112 празни бюлетини.

Независимо от анализа, който ще направи ЦИК на проведения експеримент той обаче ще се повтори на поне още два избора - региолния вот догодина и президентските избори 2016г.

Новините

Най-четените