"Йейлският университет беше признат за нежелана организация по мое искане. Нищо подобно не се е случвало досега. И смятаме, че това е правилното решение."
С тези думи депутатът от Руската държавна дума Андрей Луговой хвали своята инициатива срещу западното образование в публицистичното предаване на близкия до Кремъл журналист Владимир Соловьов.
Йейлският университет, един от най-престижните в света, е сред най-малко 18 западни университета, образователни организации и програми, обявени за "нежелани" през последните пет години в Русия, изчислява The Moscow Times.
Етикетът "нежелана организация" забранява дейността на дадена институция в Русия и излага на риск от наказателно преследване всеки, който сътрудничи с нея.
За хилядите руски студенти, които учат в някой от тези набелязани чужди университети, подобен статут може да направи връщането им в родината рисковано.
"Не знаех, че напускам Русия завинаги. Сега емиграцията не е мой избор - просто е реалност", казва руски студент, който учи в Йейл.
Той споделя, че дори не е сигурен какво точно означава "нежелана организация", нито какви биха били евентуалните последствия за него, ако избере да се прибере в родината си.
Друг младеж, който учи в Централноевропейския университет във Виена, също обявен за "нежелан", коментира, че според него това е опит на Кремъл да ограничи чуждото влияние и навлизането на външни идеи в страната.
"Властите насърчават идеята, че сме заобиколени от врагове, които чрез науката и неправителствени организации се опитват да разрушат страната отвътре", казва още студентът.
Руската прокуратура често посочва като причина за обявяването на образователни институции за "нежелани" това, че подкрепят Украйна или разпространяват "невярна информация за Русия".
Затягането на контрола върху чуждестранните образователни инициативи започна още преди началото на пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г.
Правозащитната група Liberty Forward изчислява, че между 2000 и 3000 руснаци могат да бъдат изложени на правни рискове заради връзки с "нежелани" образователни институции, като реалният брой вероятно е по-висок.
Мерките вече променят плановете на гимназисти, които са се надявали да учат на Запад.
"Самият факт, че всички връзки с тези университети се прекъсват... е плашещ. Имам чувството, че приемът вече е еднопосочен билет", казва кандидат-студент, напуснал Русия след началото на войната в Украйна.
Той допълва, че е изоставил плановете си да кандидатства в Германия, след като руското министерство на правосъдието е добавило Германската служба за академичен обмен (DAAD) в регистъра на "нежеланите" организации.
Друг студент казва, че ограниченията върху изпитни центрове като IELTS го принуждават да пътува в чужбина, за да се яви на изпити.
"Самите страни от ЕС не създават пречки. Единствените трудности идват от Русия", казва Георгий, студент, записал се в университет в Италия миналата година.
Под ударите на закона попадат не само големи университети, но и по-малки академични мрежи. Според Денис Ваваев от Liberty Forward това може да има дори по-голямо негативно влияние.
Той дава пример с Руско-американската научна асоциация, добавена в списъка заедно с Калифорнийския университет в Бъркли през март тази година.
"Тя обединява рускоезични учени в САЩ, основно в технологични области... За руската наука това е по-силен удар от Бъркли", казва той.
Още един проблем идва от твърде широкото тълкуване на понятието "нежелана организация" - в някои случаи дори споделянето на покана към бъдещи студенти се счита за разпространение на материали на нежелана организация, което е наказуемо.
През последните години руските власти поставят учените и академичните среди под особен натиск. Смята се, че десетки учени, изследователи и докторанти са били преследвани заради позициите си срещу войната в Украйна след 2022 г.
"Работата продължава. Задачите за укрепване на националната сигурност и прочистване на сътрудниците и инфраструктурата, която ги обслужва, са поставени под специален контрол", пише депутатът Андрей Луговой в своя канал в Telegram в края на 2025 г.
Той е и една от водещите фигури в тази кампания срещу западните университети. Представителят на Думата твърди, че "всяка шеста нежелана организация" е била обявена по негово искане, включително Международният бакалауреат (International Baccalaureate, IB) и Британският съвет.
Великобритания посочи Луговой, който е и бивш офицер от КГБ, като заподозрян за отравянето през 2006 г. на бившия агент на руските служби Александър Литвиненко - обвинение, което Москва отрича категорично.
Докато депутатът води кампания срещу западното образование, изгнаническата младежка медия DOXA съобщава, че съпругата му е пътувала из Европа и се е опитвала да изгради музикална кариера, като паралелно публикува съдържание за дизайнерска мода в Instagram.
Паралелно с това Русия насърчава алтернативни образователни маршрути - най-вече към Китай.
В Москва се провеждат образователни изложения под надслов "Учи в Китай", а министърът на науката Валерий Фалков заявява, че Русия и Китай планират да увеличат студентския обмен до 100 000 души до 2030 г.
"Пътят за обучение в чужбина ще бъде Глобалният юг и Китай", казва Александър Габуев, директор на Центъра "Карнеги" за Русия и Евразия.
В момента около 20 000 руски студенти учат в Китай - с 20% повече спрямо предходната академична година, посочва вицепремиерът Дмитрий Чернишенко.
"Китай се опитва да привлече руснаци колкото може повече: 30 дни без виза, много възможности за пътуване и стипендии", казва Габуев. "Много по-лесно е за руските власти да казват "Западът ни мрази", когато няма хора с опит от обучение в чужбина."
