Всеки пети сред 15-годишните в ЕС, както и почти 75 милиона възрастни, не разполагат с основни умения за четене и писане, което им създава трудности при намирането на работа и ги излага на по-голяма опасност от бедност и социално изключване.
Това посочи експертна група на високо равнище, създадена от европейския комисар по въпросите на образованието, културата, многоезичието и младежта Андрула Василиу за решаването на този проблем, предаде пресслужбата на Европейската комисия, цитирана от "Дневник".
Изводите от доклада са, че ЕС трябва спешно да преразгледа своя подход за повишаване на нивото на грамотност. В него се използват данни от международното изследване PISA от 2009 г., в което стана ясно, че българските деца имат елементарна грамотност - могат да четат и да пишат, но почти половината от тях се затрудняват да тълкуват и анализират текст.
В настоящия доклад отново се посочва, че 41% от децата в България са под критичния праг на грамотност (при другите страни средният процент е 24%).
Близо половината от непълнолетните момчета в България, Румъния и Малта показват слаби умения да четат (по данни от 2009 г.). В същото време България е сред държавите в ЕС, където в периода 2006-2009 г. се отчита най-сериозен спад в броя на учениците със слаби резултати по четене (над 10%).
Според експертите нужно е да се привлекат повече мъже учители, които да бъдат пример за подражание за момчетата, четящи много по-малко от момичетата. Посочена е и нуждата от безплатно висококачествено образование и грижи в ранна възраст за всички деца, от наличие в началните училища на повече учители, специализирани в усвояването на четенето, както и от промяна на представите за дислексията.
Министрите на образованието в ЕС са си поставили обща цел в "Европа 2020 г." делът на 15-годишните със слаби умения по четене да бъде намален от 20 на 15% до 8 години. В доклада са посочени значителните различия между половете в резултатите за грамотността, като 13 на сто от момичетата са със слаби резултати - спрямо 26% от момчетата.
Различията между половете са най-малки в Холандия, Дания и Белгия, и са най-големи в Малта, България и Литва (статистика от 2009 г.). Оценките показват, че до 2020 г. за 35% от всички работни места ще бъде необходима висока квалификация, добавя Брюксел.
Според експертите бедността и ниската грамотност са взаимнозависими. Изследванията сочат, че ако Европа успее да постигне определените за 2020 г. цели за основни умения в областта на грамотността, математиката и естествените науки (целта е 85% от 15-годишните да изпълняват тези показатели), това би довело до увеличаване на БВП с 21 трилиона евро през живота на децата, родени през 2010 г.
Специалистите препоръчват създаването на повече електронни четива, а медиите, работодателите, обществените организации и известните личности да играят важна роля в широкото обсъждане на грамотността при възрастните.
И в света
Близо 775 милиона души на планетата не знаят да четат и да пишат. Това сочат данни от разпространен в четвъртък в Бон документ на ЮНЕСКО, съобщиха световните агенции. Почти две трети от неграмотните са млади момичета и жени.
Повечето живеят в Южна и в Източна Азия, както и в Африка. Около 122 милиона тийнейджъри от цял свят изобщо не са усвоили четмо и писмо.
Навсякъде правителствата отпускат твърде малко средства за обучение по начална грамотност, при все че образованието е сред основните човешки права, изтъква в тази връзка Роланд Бернекер, генерален секретар на германската комисия по въпросите на ЮНЕСКО.
