Гръцките депутати приеха бюджета на страната за 2014 г., като в него за пръв път от 6 години е заложен растеж, предаде АП. Кредиторите на южната ни съседка не вярват, че тя ще постигне заложените нива на приходи и разходи и отложиха плащането на поредния транш от финансовата помощ за страната.
Очаквано, управляващата коалиция на консерватори и социалисти събра 153 гласа „за" срещу 142 „против" бюджета при гласуването в ранните часове на днешния ден. Депутат и бивш министър от „Нова демокрация" отсъстваше, а трима народни представители от „Златна зора" (сред които и лидерът на крайнодясната партия) нямаше как да гласуват, защото са в ареста и очакват обвинение за участие в криминална организация.
„Това е първата решителна стъпка в преодоляването на зависимостта от финансовата помощ", заяви премиерът Андонис Самарас след края на тридневните дебати. От 2010 г. насам страната получи над 240 млрд. евро спасителни заеми, за да избегне банкрута.
Министър-председателят посочи, че бюджетът предвижда скромен растеж от 0.6% през следващата година - първа положителна стойност за 6 години.
Гърция преживя тежка рецесия, започнала през 2007 г., и в резултат икономиката й се сви с близо 30%. Самарас посочи, че макар и тази година растежът да е отрицателен, неговите 4% са по-добри от очакваните. По думите на премиера, 4 от 5-те цели на Бюджет 2013 са били изпълнени, като единствено безработицата е останала на по-високи нива от очакваното (27%). За сметка на това, се очаква „революционен" бюджетен излишък от 800 млн. евро - за пръв път от десетилетия.
Очаква се догодина заделеното да достигне 4.1 млрд. евро (1.5% от БВП) и да продължи да нараства. „Това значи, че няма да ни трябват външни заеми", обясни Самарас. По думите му е нужна само една „подстрижка" на дълга в размер на 10 млрд. евро, за да стане неговото покриване изпълнимо. Макар да има принципно съгласие за това, въпросът има и политически измерения, защото подобно отписване на дължимото ще засегне пряко кредиторите, сред които е и ЕС.
Т.нар тройка (Европейският съюз, Международният валутен фонд и Европейската централна банка) смятат, че Атина няма да изпълни заложените цели и излишъкът през 2014 г. ще е с цели 2 млрд. евро по-малко. Кредиторите препоръчаха допълнителни мерки за икономии, които са свързани с освобождаване на служители и намаляване на заплати и пенсии.
Стана ясно и, че техните експертни екипи ще се върнат в Гърция чак през януари. Оценката им е ключова за освобождаването на още 5.9 млрд. евро финансова помощ, които южната ни съседка чака от септември насам. За момента тя не е застрашена от изпадане в неплатежоспособност.
