Най-важното съгласие за гръцкия спасителен план - германското, беше прието и чекът за Атина е факт. Страните от еврозоната се споразумяха вчера за план за финансова помощ за Гърция, включващ подкрепа от Международния валутен фонд. В документа, който е една страница, не фигурира конкретна сума, но става въпрос за 22-25 млрд. евро, предават световните агенции.
Целта е да бъдат успокоени изнервените финансови пазари и да се спре растежът на лихвите по обслужването на гръцкия дълг.
Решението за спасителния пояс е взето късно снощи - в деня на националния празник на Гърция.
Според предварителни информации две трети от средствата ще осигурят страни от еврозоната, една трета - базираната във Вашингтон международна финансова институция.
Френският президент Никола Саркози и германският канцлер Ангела Меркел са се споразумели по текст, който "описва много прецизно условията, при които страните от еврозоната могат да се намесят."
Помощта ще е при много строги условия, определени от Европейската комисия и ЕЦБ, а МФВ ще участва с финансови средства и експертиза.
Спасителният план е под условие - той ще бъде задействан само при много сериозни затруднения и ако няма никакви други решения.
Гръцкият премиер Георгиос Папандреу и колегите му социалисти в Европа призоваха ЕС да използва за Гърция съществуващия европейски спасителен фонд, създаден първоначално за Латвия, Унгария и Румъния.
Става дума за фонд от 50 млрд. евро, създаден през 2008 г., когато избухна световната криза, за да се помогне на страни извън еврозоната.
В ЕС въздъхнаха с облекчение, но от другата страна на океана се чуват скептични гласове относно спасяването на Гърция и бъдещето пред единната европейска валута.
"Спасяването на Гърция ще причини повече вреди, отколкото ползи. Причината за това е, че страната никога досега не е управлявала бюджета си правилно и едва ли ще започне да го прави точно сега", смята инвеститорът Джим Роджърс, цитиран от CNBC.
„Гърците никога не са живели според чергата си и подозирам, че и този път няма да е различно, освен ако не банкрутират или просто никой не поиска да им даде заем", казва Роджърс.
Според него още от самото създаване на еврозоната някои страни са избрали да игнорират изискванията на договора от Маастрихт и да играят по свои правила. Роджърс припомня, че едно от изискванията на Маастрихт е, че никой не трябва да има бюджетен дефицит от над 3% спрямо брутния вътрешен продукт. "Виждате обаче какво се случва още от началото - никой, добре, много малко страни в Европа спазват този критерий", обяснява Роджърс.
Гръцкият дефицит е най-голям - 12.7%, но и други страни в еврозоната като Белгия, Испания, Португалия и др. също отдавна са надхвърлили лимита.
Джим Роджърс предрича проблеми за еврото и дори изчезването му след 20-30 години.
