Ситуацията в българските партии истеризира предвид наближаващите евроизбори. В Реформаторския блок, след като обявиха "прозорец" към ГЕРБ, дадоха лек заден, след като лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов направи поредния реверанс към Георги Първанов и движението му АБВ; твърдото ядро на "Атака" се консолидира заради скандала с лидера й Волен Сидеров, който се представя за жертва; а в БСП най-вероятно евентуалната Първанова листа за евроизборите е натиск да бъде включен Ивайло Калфин в листата на БСП... На този фон само ДПС изглежда, както и преди, относително монолитно.
Наблюдаваме криза на легитимността на политическата прослойка, казва в интервю за Агенция "Фокус" социологът Първан Симеонов от "Галъп". По думите му политическият елит не поражда въодушевление у хората.
"Обикновено институциите - и парламентът, и правителствата, и президентът в началото на мандата си започват с някакъв кредит на доверие, който постепенно се хаби в хода на управление. Това правителство стартира от ниски нива. Ако трябва да го сравняваме с някое от правителствата преди, най-много прилича на тройната коалиция", посочи Симеонов.
"Логиката е следната: падат по-бързо онези месианските, големите, балонните проекти. Те се срутват по-бързо, защото те са акумулирали големи надежди и с хода на мандата се срутват много бързо. Такива правителства като настоящето или като на тройната коалиция не се крепят на големи харизматични лидерски партии, а се крепят на партии с твърд електорат. Те и да почнат от ниско няма накъде по-ниско да паднат, защото тези твърди електорати отдолу ще ги крепят. Като калкулирате електоратите на БСП и ДПС например, ще видите, че това правителство няма накъде надолу да пада", обясни Симеонов.
"Парламентът традиционно седи на ниски нива на доверие. Те зависят от картината на партийните предпочитания, зависи от това кой е на власт. Доверието в парламента винаги в началото на мандата мигва нагоре и в края с напредване на мандата остава на едни нива, в които 20% на практика са политическият таван. През декември конкретното число беше 18 %. Този парламент не е на безпрецедентно ниски нива на доверие. То е на обичайно ниски нива на доверие", каза той.
"Наблюдаваме и взаимно изтребление на политически авторитети, колективно самоубийство. Биейки се лагерите, потъват заедно. В такива времена хората интуитивно се оглеждат за някакви острови на авторитет, острови на легитимност. През 2013 г. в един момент се очертаха два такива острова. Единият беше президентът Росен Плевнелиев, а другият светъл лъч беше главният прокурор Сотир Цацаров.
Донякъде и омбудсманът Константин Пенчев изигра ролята на човек, за който да се хванем, някаква сламка. После и президентът като че ли беше привидян като част от единия лагер, и главният прокурор в един момент като че ли беше привидян като част от другия лагер. По терена не останаха авторитети", заяви политологът.
