Българите още повече затягат семейните бюджети, показват данните на Националния статистически институт. Като цяло продажбите на дребно в България за година са се свили с 3%. Това е най-ясният показател дали сме излезли от кризата или не.
За година продажбите на мебели, домакинска техника и битови стоки са се свили с близо 6%, на автогорива и масла с над 5%, а при обувките и дрехите - с 9%.
Дали защото българинът вече се грижи повече за здравето си, или защото боледува повече, по-големи обороти отчитат само аптеките и дрогериите. От август 2010 до август 2011 г. продажбите на лекарства, медицински стоки и козметика са скочили с близо 7% според данните на НСИ. В групата "храни, напитки и цигари" няма промяна спрямо 2010 г.
На фона на горните данни БНБ продължава да регистрира ръст на спестяванията - към края на август в банките има над 30 млрд. лева на граждани. Двете противоречащи си на пръв поглед тенденции имат логични обяснения.
Несъмнена и основна причина за все по-слабото потребление са растящата безработица и обедняването. От друга страна, дори добре печелещите предпочитат да спестяват, вместо да купуват телевизори, да сменят спални или да ремонтират дома си.
Режимът на икономии, който и заможните хора сами си налагат, се обяснява със сгъстяващите се облаци над европейската и световната икономика. Всички коментатори признават, че това е разумно поведение - когато бъдещето е неясно, по-добре е да имаш "бели пари за черни дни".
От друга страна, когато вътрешното потребление остава свито, то не може да се превърне в основа за възстановяване на икономиката. Така при липсата на сериозни чужди инвестиции и при заглъхващите темпове на ръст на износа на нашите фирми проблемите пред България се задълбочават.
Данните на Евростат показват, че свитото потребление е проблем за целия ЕС. Спрямо август 2010 г. продажбите на храни, цигари и алкохол са намалели с половин процент, а в нехранителния сектор - с 0.7%. Картината обаче е доста различна в отделните държави. В Румъния отчитат над 6% спад, в Испания и Португалия - 4.6%, докато Литва и Латвия се радват на оживление на търговията на дребно - имат съответно 10 и 7.4% ръст.
