431 престъпници са помилвани от началото на първия мандат през 2002 г. на президентската двойка Георги Първанов и Ангел Марин до края на юли т.г. Това става ясно от справка, получена от "Сега" по Закона за достъп до обществена информация от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) на правосъдното министерство.
Сред затворниците с опростени наказания има и такива с много сериозни присъди, които обикновено се налагат за най-тежките престъпления - убийства, отвличания, въоръжени грабежи и т.н. Указите са подписвани от Марин, на когото Първанов прехвърли даденото му по конституция правомощие да опрощава наказанията на престъпници.
Двама от получилите свобода са били с наказание от 30 години, по един - с присъди съответно от по 27, 25 и 24 години. На 37 от опростените съдът е наложил санкция от 20 години затвор, 192-ма души е трябвало да прекарат зад решетките от 11 до 19 години, 185 - между 1 и 10 години. 12 са помилваните с най-леки наказания - от 3 месеца до година.
От дирекцията в Министерство на правосъдието не отговарят конкретно на въпроса помилваните за какви точно престъпления са били пратени в затвора. Описано е общо, че 209 са извършили престъпления против личността, към които спадат убийството, телесните повреди, отвличането, склоняването към проституция и трафика на хора. 150 са осъдените за престъпления против собствеността - кражби, грабежи, присвоявания, измами.
За престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система, към които спадат прането на пари, злоупотреби с еврофондове и укриване на данъци, са помилвани шестима. По четирима са тези, осъдени за престъпления против митническия режим и против реда и управлението.
46 са получили милост, след като са били признати за виновни за престъпления против здравето и околната среда. 7 са помилваните за престъпления по транспорта и съобщенията, към които се отнасят и причиняването на смърт при катастрофи, включително и след употреба на алкохол. За общоопасни престъпления (например палежи, взривове) е помилван един. Свобода е получил и осъден за военно престъпление.
От ГДИН, която изпълнява президентските укази, уточняват, че на 98 от получилите висшата държавна милост е опростено част от наказанието, а на 333-ма - остатъка от присъдата.
От дирекцията не обявиха имената на помилваните. Според тях огласяването им нарушава Закона за защита на личните данни. Същото тълкуване има и президентството, срещу което "Сега" вече близо две години води дело заради отказана информация от държавния глава.
Преди няколко месеца Софийският административен съд прие, че публикуването на имената на помилваните от президента нарушава правото на личен живот. Съдия Мария Попова все пак задължи президентството да предостави данни за това колко българи и колко чужденци са били помилвани, за какви престъпления са били осъдени и кои са членовете на комисията по помилване. "Сега" обжалва решението й пред Върховния административен съд и все още няма окончателно произнасяне по казуса.
Адвокат Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация" пледира, че щом присъдите са публични, помилването също трябва да е. "Публикуването във вестник на тази информация ще доведе до много по-голяма гласност в сравнение с публичния процес и откритото обявяване на присъдата.
Подобна гласност несъмнено не е желана от помилвания, тъй като би могла да окаже влияние върху бъдещето му и така противоречи на основните цели на помилването като акт на хуманност", прие обаче съдът. Според магистрата получилите държавната милост трябва да дадат съгласие имената им да бъдат оповестени.
